Рап гледаше през прозореца почервенелия инструктор и се питаше дали би могъл да я накаже за назидание. Не всички инструктори бяха еднакви. Някои изглеждаха добре в бялото кимоно с черен колан и можеха да изпълнят безпогрешно движенията от едно и от три действия. Но джиу комите или свободния спаринг беше нещо съвсем различно. Ако попаднеха в реална ситуация, в която нямаше правила и красиви движения, трудно можеха да отблъснат атаката и по-вероятно беше да пострадат от нападателя. Извън тясната им специализация по бойни изкуства способността им да предвидят ходовете на противника беше нищожна или равна на нула.
Този сенсей видимо беше на петдесет години и по всичко личеше, че е участвал в няколко по-груби схватки. Носът му беше леко сплескан, тоест беше чупен повече от веднъж. Около очите му имаше няколко белега. Ривера се обърна към него с ръце на кръста. Оттук не можеше да чуе какво каза сенсеят, но след десет секунди Ривера се поклони и си тръгна. Рап се засмя, хвърли празната чаша в кошчето за боклук до вратата и влезе в малкото фоайе. От двете страни имаше пейки и закачалки за дрехи. Под пейките бяха подредени обувки. Рап надникна в залата за тренировки и Ривера го видя. Направи знак, че иска да говори с нея, но тя поклати глава и го подкани с жест да влезе в залата. Рап се поколеба, но си каза „какво пък толкова“. Събу обувките си и ги постави под пейката, а после съблече палтото и го окачи на закачалката. Тъй като отзад на кръста си носеше пистолет, не свали сакото и пристъпи към залата.
Подът беше покрит от единия до другия край със синьо татами. Рап се поклони на сенсея, за да покаже уважението си, и се обърна към Ривера:
— Мога ли да говоря с вас?
Тя пристъпи напред и постави ръце на бедрата си.
— Защо не отидете в съблекалнята и не се преоблечете с кимоно. Ще говорим по време на спаринга.
Рап се усмихна.
— Не, не мисля.
— Сериозно? — Ривера се приближи и застана само на метър-два от него. — Хайде, здравеняко. Да не би да те е страх?
— Не. — Той поклати глава. — Имам по-важна…
Внезапно изгуби равновесие и полетя във въздуха. Разбра какво стана, но беше вече късно. Разпозна захвата — не беше от каратето, а от джудото. Захващане с две ръце и мятане през рамо. Докато летеше към земята, нещо се скъса и Рап веднага разбра, че е сакото му. Липсата на самодисциплина у Ривера беше толкова очевидна, че го хвана неподготвен. Не му оставаше нищо друго, освен да притъпи удара от падането, доколкото е възможно. Когато падна по гръб, пистолетът се заби в кръста му и той се преви от болка. Ривера хвана ръката му, изви я назад и я натисна с дясното си коляно. Болката в кръста го жегна като нажежено желязо. Над себе си той чу гласа на сенсея, който нареди на Ривера да престане.
Инструкторът се надвеси над него.
— Добре ли сте? — попита го.
Мич си пое въздух. Сенсеят му подаде ръка и той се изправи с негова помощ. Сега в главата му имаше само една мисъл.
— Дайте ми кимоно — каза на сенсея.
Сенсеят разочаровано изгледа Ривера и нареди на един от учениците да донесе от съблекалнята кимоно и колан. Рап отиде до ъгъла, свали сакото си, след което извади пистолета с кобура и показа на Ривера, че е паднал върху него. Тя леко се притесни, но поведението си остана безцеремонно.
Когато ученикът се върна с кимоното, Рап вече беше свалил ризата и вратовръзката. Без да му пука какво ще си помислят останалите, свали бялата тениска и оголи покритото си с белези тяло. Три зараснали рани от куршуми и голям дъговиден белег на гърба от разреза, който хирурзите бяха направили, за да извадят заседналото парче олово и да ремонтират повредените му вътрешности. Рап остана само по гащи и си облече кимоното. Погледна кафявия колан и се замисли. В интерес на истината никога не беше носил такъв. Основното му обучение по джудо и карате се беше провеждало в тайна и той винаги беше с бял колан. Целта на инструкторите беше да го научат повече как да убива и обезврежда противника чрез осакатяване, а не да го подготвят за каквито и да било изпити. Едва когато отиде в школата на Грейси, той трябваше да мине известни изпитания. След цял месец обучение и двубои, в които беше победил всички ученици и не можа да бие само помощниците на самия Грейси, Рап беше награден за усърдието си с черен колан. Тогава не съзнаваше значението на това събитие и неговата необичайност.
Рап завърза колана по начина, по който го бяха научили преди почти осемнайсет години, и погледна към Ривера, която беше отишла в центъра на залата и леко подскачаше, въртейки глава наляво-надясно, като че беше участничка в турнир по бокс.