Подаде на противника си гума за устата и каза:
— Свободен стил, без правила.
Рап погледна към сенсея.
— Джиу кумите.
Сенсеят кимна и се обърна към учениците, които, без да е необходимо да им се казва, се наредиха покрай стената и седнаха на колене. Мич се приближи към средата на залата, този път вдигнал гарда си. Не знаеше какво я вбесяваше толкова — дали той специално или всички мъже, а може би целият свят. В момента изобщо не го беше грижа. В каратето дисциплината беше не по-малко важна от уменията на боеца и Ривера заслужаваше да получи урок за цял живот. Единственото, което вълнуваше Рап, беше колко дълго да продължи този урок. Не му пукаше колко черни колана имаше тя. Нямаше шансове срещу него. Ако човек успееше да издържи и една минута с някого от момчетата на Грейси, които бяха родени бойци, едва ли една жена представляваше особена трудност за него.
Двамата се поклониха един на друг, както изискваше традицията, макар че тя се подсмихваше. И представа си нямаше какво я чака. Рап пристъпи две крачки напред и зае свободна отпусната поза, когато тя го атакува с цялата си сила. Нападна го с комбинация от удари с крака и ръце, въртеше се, скачаше нагоре и надолу. Единственият проблем беше, че не можа да се приближи и на половин метър от противника си. Рап остана със сплетени зад гърба ръце, но парираше всеки неин удар, като успяваше всеки път да се отклони встрани. Ривера продължи с въртеливите движения и ритниците, приложи пет различни комбинации от движения, крещейки „киай“ всеки път.
Спря се след последния си удар, който се оказа най-добрият й. Кръгово завъртане и удар с крак. С него беше елиминирала безброй противници. Сегашният беше добър, но тя беше свикнала да побеждава мъжете. В Сикрет Сървис нямаше мъж, който да се опре на татамито. Обикновено успяваше с първите четири движения до такава степен да обърка противника, че той сваляше гарда и оставаше открит за въртеливия удар с крак. И накрая всичко приключваше с едно леко потупване по брадичката. Рап обаче си стоеше незасегнат както в началото и с прибрани отзад ръце. Ривера не можеше да повярва. Та той направо се подиграваше. Тя се спря да си поеме дъх и да оцени ситуацията, преди да предприеме следващата си атака.
Мич отново зае позиция. Като повечето бойци и Ривера предпочиташе да напада отдясно наляво, за да използва предимството на по-силната си страна, която, изглежда, беше дясната. Сега тя го нападна с още по-голям устрем и сили, като вече не обръщаше внимание на защитата си и беше уязвима за ответния му удар. Тя замахна с лакът и ако го беше уцелила, сигурно щеше да го повали в несвяст, но не успя и изцяло откри тялото си. Рап не можа да устои на изкушението. Той и без това се беше навел, за да избегне нейния лакът, така че просто продължи надолу и се завъртя на сто и осемдесет градуса, докато не застана с гръб към нея. Левият му крак се изстреля толкова бързо, че Ривера изобщо не го видя. Удари я с ръба на петата в слънчевия сплит.
Изтегли се назад, вместо да продължи офанзивата. Ривера направи блок с ръце отпред, ядосана, че Рап я беше издебнал така лесно.
Тя преодоля болката и го попита:
— Това ли беше най-силният ти ритник?
Рап поклати глава.
— Нищо общо нямаше.
Не знаеше какво да я прави — да се възхищава ли или да я прати в болница. Реши да промени стила и да създаде нов проблем. Излезе от отпуснатата си поза, изправи се и мина половин крачка наляво. Вдигна юмруци като боксьор, но по-високо. Тялото му се люлееше като махало ту на едната, ту на другата страна. Изведнъж той скочи рязко напред и се приземи на дясната пета, а ръцете му се устремиха към Ривера. Изпълни движението толкова бързо, че на нея остана само да заеме защитна стойка. В мига, в който тя блокира с рамо ударите му, той вдигна лявото си коляно, леко се наведе назад и я улучи в корема.
Ривера успя частично да блокира с дясната си ръка и този удар, но недостатъчно. Коляното се заби с такава сила, че тя отхвръкна, останала без въздух. Каратистката се опита да хване крака му, преди Рап да се завърти за нов удар, но той се отдръпна назад.
Можеше да я довърши още сега. Още един удар с коляно, последван от удар с лакът в гърба и всичко щеше да приключи. Той обаче искаше да я провери на какво е способна. Едно беше да нападаш по-слаби от теб противници, съвсем друго — да се биеш и след като видиш, че боецът срещу теб има надмощие.
Ривера се олюля настрана и се оттегли доста назад, за да заеме отново стойка и да си поеме дълбоко въздух. Когато обаче вдиша, почувства остра болка отстрани. Навярно имаше счупено ребро. Превъзмогна пораженческата мисъл и се вторачи предизвикателно в Рап. Обзе я мигновено съмнение, но само толкова. Той се беше изправил, което го правеше удобен да го подсече с крак. Ако можеше да го свали на земята, после щеше да е по-лесно да му направи ключ. Ривера се стегна и забрави за пронизващата болка. И в тази кратка пауза у нея се зароди новата стратегия. Щеше да го изрита след подскок в последния момент, а после, като се приземи, да го подсече отдолу.