Рап забеляза лукавия поглед. Нарочно стоеше прав, като примамка. Подобна стойка подобаваше повече на състезател по тайландски бокс, а не на каратист. Видя как погледът се плъзна към краката му, а после тя се приготви за нападение. Направи няколко крачки назад, след което се засили и се втурна напред. Рап изчака до последната секунда. В негов интерес беше тя да не променя посоката си. Щом Ривера вдигна във въздуха десния си крак за планирания ритник с подскок, той пристъпи напред и вдясно, скъси дистанцията и зае мястото, където тя възнамеряваше да се приземи и да го подсече. Блокира ритника с лявата си ръка и мина зад нея.
Ривера загуби равновесие и преди да се окопити, Рап вече я беше приклещил. С едната ръка обви врата и я притисна, а с другата я подхвана под лявата мишница. Събори я и с цялата си тежест се стовари върху нея. Накара я да седне, като сам коленичи и стегна хватката около врата й.
Ривера беше попадала в подобна ситуация само веднъж преди и нещата тогава не свършиха добре за нея. Тя сви крака и се опита да се изправи, но Рап я притисна още повече. Опита се да хване някой от пръстите му и да ги разтвори, но не стигнаха силите. Пред очите се появиха черни кръгове. Беше се задъхала от схватката и се нуждаеше от въздух. Трябваше само да вдигне ръка и да се предаде, но не можеше да приеме поражението. С последно усилие заби нокти в предмишницата му и после посегна към очите му.
Рап не поиска от нея да се предаде, защото тя знаеше как се играе тази игра. Трябваше първа да го помоли за милост. Знаеше също така, че противничката едва ли ще се укроти. И отново тя направи усилие да се освободи, като потърси с нокти очите му. Нещо, което можеше да се очаква в една улична схватка, но тук, в доджото, беше абсолютно забранено. Рап извъртя глава навреме, но тя все пак успя да го одраска по бузата. Той усили натиска и секунди по-късно Ривера се отпусна и застина неподвижно.
31
По време на двубоя Рап дори не се беше изпотил. Затова се облече и изчака отвън Ривера. Тя се свести след десет минути с мокра от водата коса, която отново завърза отзад на опашка.
— Предполагам, че злорадстваш, като ме гледаш в момента. — Ривера разтвори черния си шлифер и постави ръка върху дръжката на служебния си пистолет.
— Не, но от тона ти ми се струва, че не би било зле да ти сритам още веднъж задника.
— Какво искаш от мен? — попита раздразнено тя.
— Трябва да поговорим. Закусвала ли си?
Жената си погледна часовника.
— Нямам време. Ще закъснея за работа. В момента съм на двоен секретен изпитателен срок.
— Затова ли си кисела?
— Щом искаш да знаеш, да. Преди три месеца бях многообещаваща надежда, а сега съм позор за службата.
— Хайде. — Рап я хвана за лакътя. — Видях едно бистро зад ъгъла. Трябва да поприказваме.
— Казах ти, че не мога. Те само си търсят повод да ме уволнят. Трябва да тръгвам за работа.
— Майната им. Ти не си направила никаква грешка. Хайде, да вървим.
Тя се запъна на място.
— Какво означава това?
— Просто си следвала стандартните процедури на Сикрет Сървис, които се предприемат в такива случаи. Чисто и просто.
— Че какво им е на нашите процедури?
— Ама ти си много досадна. Престани да се държиш като жената-ченге и остави това копойско перчене за половин час. Вярвам ти. А сега да вървим.
Тя го изгледа недоволно.
— Копой ли ме нарече?
— Не… казах да оставиш копойското си перчене… Спри за малко да доказваш на целия свят, че си по-добра от който и да е мъж.
— Да не ме мислиш за лесбийка?
— Не ми пука дали си хомосексуална, хетеро, би или каквото и да е друго. Само ти казвам, че твоето глупаво поведение не ми трябва. Дойдох при теб, защото трябва да проведем важен разговор, ти ми излезе с твоите евтини хватки и започна да ми се правиш на много корава. Гърбът ме боли заради теб. Заради теб паднах върху пистолета… радвай се, че не ти счупих челюстта.
— Е, хубаво… ако това ще те успокои, ти май ми счупи реброто. — Ривера бръкна под сакото и трепна, когато докосна болното място.
— Добре. — Рап се огледа и добави: — Ще вървим ли вече?