— Добре, нека проследим какво се случи през последните пет минути. Какъв беше редът на построението ви? Когато тръгнахте от имението… цялата рутинна процедура.
Докато Ривера говореше, Мич се питаше дали Газич не го е излъгал, че по телефона са му съобщили да удари втората лимузина. Ако беше така, за какво друго би могъл да го заблуди? Слушаше само с половин ухо агентката, докато тя разказваше за трагедията. И вече обмисляше как да се добере отново до босненеца за един по-задълбочен разпит.
32
Идиличният швейцарски град Женева беше може би едно от местата на този свят, изпълнено с най-много противоречия. Родината на пуританския калвинизъм, се отличаваше със скромната си архитектура и подреденост, както подобава на страна, славеща се със своята прибраност, добри обноски и безброй правила за поведение. Така беше през деня. Колите, повечето от които беемвета, мерцедеси или аудита, лъщяха от чистота. Хората, повечето от тях банкери, финансисти, счетоводители или адвокати, бяха облечени в скъпи ръчно ушити костюми, които никога не излизаха от мода. По някои преценки тук беше съсредоточена една четвърт от световното богатство, събрано в трезорите на женевските банки. С други думи, градът с население от само четвърт милион разполагаше с повече средства от Ню Йорк, Лондон, Париж, Хонконг или Токио. Колкото и невероятно да звучеше, такава беше истината.
Гражданите на Женева, също като поколенията на религиозни двуличници, изредили се преди тях, по някакъв начин успяваха да съчетаят калвинистките си убеждения с жаждата за пари. Човек неминуемо би се запитал как двайсет процента от световното богатство бяха попаднали в този относително малък град. Отговорът беше много прост. Швейцарците ревниво пазеха в тайна всичко свързано с банковите влогове и операции. Мнозина от клиентите бяха напълно законни бизнесмени и членове на европейските кралски фамилии, които просто искаха информацията за техните авоари и сделки да не се разгласява на никого. Но много по-голяма част от вложителите бяха социопати и подлеци — хора, които лъжеха, мамеха и дори убиваха в името на парите.
И ако тези гнили ябълки просто бяха вложили техните придобити по незаконен начин средства в лъскавите банки на Женева, в историята на града нямаше да има нищо необичайно. Но тайното банкерско общество беше породило един феномен, който никой от съвременните анализатори и политици не беше успял да предвиди. Женева се беше превърнала в магнит за всякакви състоятелни разбойници и престъпници, от всяка точка на планетата. Тъй като повечето от тях бяха забогатели чрез престъпване на закона, в държавите им ги издирваха, за да ги изправят пред съда или направо да ги пратят в затвора.
Този поток от вредни за обществото индивиди и мегаломани беше създал изключително интересно социално явление. Или поне така смяташе Жозеф Шпейер. Петдесет и шест годишният банкер беше израснал в Женева и като много хомосексуалисти от неговото поколение беше принуден да крие сексуалната си ориентация, докато не прехвърли трийсетте. Всички в семейството му бяха ревностни протестанти реформисти. Желязна дисциплина, много правила и никакво удоволствие. Те не се отличаваха с нищо от другите подобни швейцарски семейства, но тягостната атмосфера и потискането на духа в крайна сметка водеха до появата на много прикрити гейове, мазохисти и други перверзници. И като се добавеха към това и невероятно богатите хора, страдащи от цяла гама противообществени душевни отклонения, идеалната рецепта за тайна градска антикултура беше готова.
Шпейер в момента беше на път към един от главните негодници в Женева. Беше понеделник вечер. Понеделниците бяха единствените дни в седмицата, през които горещите нощни клубове не работеха. Ако се махнеха питиетата за по трийсет долара и шикозният декор, тези клубове си бяха едни публични домове.
В Швейцария проституцията беше легализирана. Законотворците дълго се бяха мъчили с тази дилема. Бащите на Реформацията никога не биха одобрили като законна търговията с плът, но привържениците бяха изтъкнали, че банковият бизнес се нуждае от нея, за да остане конкурентноспособен. Притокът на заможни арабски принцове и други международни играчи, които започнаха да прииждат в града през седемдесетте години на миналия век, харесваха местните жени и нямаха нищо против да пръскат цели състояния за тях. След няколко десетилетия на самозалъгване дисциплинираното общество се изправи пред проблема, принуди се да легализира най-древната професия на света и започна да облага с данъци нейните представителки.