Шпейер изпитваше някакво перверзно удоволствие от всичко това. По душа той беше воайор и малко бяха нещата, които така го възбуждаха, както да посреща нуждите на своите сексуално незадоволени клиенти. Сай Грийн беше един от тях. Този човек изпитваше огромна жажда за секс и някои биха го определили като пристрастеност, но в сравнение с неколцина други негови познати, за банкера то си беше просто здравословен апетит за плътски удоволствия Грийн искаше да прави секс всяка вечер. Беше споделил с Шпейер, че за него необузданият секс е част от характера на истинския чистокръвен мъжкар. За моногамия и дума не можеше да става. Грийн предпочиташе да се люби с две жени и да има предварителна игра, в която той почти винаги се изявяваше като воайор. Шпейер го знаеше, защото биваше принуждаван да присъства.
Банкерът паркира своето беемве на една пресечка от апартамента на Грийн и тръгна по тесния тротоар. Влезе в сравнително малкото фоайе и се приближи до бронираното стъкло на будката, за да говори с портиера. Напоследък Женева се беше превърнала в град на бронираните стъкла и бодигардовете. Прекалено много от богатите имигранти бяха мишена за бившите им държави или за техните конкуренти. Поне веднъж годишно, ако не и по-често, тук ставаше убийство с полови извращения.
Мъжът зад стъклото позна Шпейер и го поздрави на френски. После вдигна слушалката, за да се обади на Грийн. Американецът притежаваше последния етаж от сградата. Петстотин и петдесет квадратни метра може и да не бяха огромна площ по стандартите на свръхбогатите, но за центъра на Женева подобна площ говореше красноречиво за неограничените финансови възможности на собственика. След миг портиерът пусна банкера да влезе. Когато той стигна до асансьора, вратата вече беше отворена. Качи се, натисна бутона за последния етаж и свали кожените си шофьорски ръкавици. Изкачването до четвъртия етаж не продължи дълго. Когато вратата на апартамента се отвори, вътре го чакаха двама мъже. По-възрастният беше личният иконом на Грийн. Беше с черен фрак и елече, бяла риза и черна папийонка. Шпейер му връчи ръкавиците и се остави икономът да му свали палтото. После се появи бодигардът с портативен металотърсач и го прекара по тялото му. Всеки път едно и също. Шпейер никога не се оплакваше, а Грийн никога не му се извиняваше за неудобството.
Когато приключиха с претърсването, банкерът беше придружен до хола. Попитаха го какво иска за пиене. Той каза на прислужника, че не иска нищо, и погледна часовника си. Дано Грийн да не го накара да чака. Изминалият ден беше доста дълъг и със сигурност такава щеше да е цялата седмица. Бяха дадени много големи обещания, които трябваше да се изпълнят час по-скоро.
Грийн се появи след шест минути в син копринен халат с бели кантове и с чехли в същите тонове. Черната му коса беше пригладена назад. Вечно загорелият милиардер тръгна към госта си, като си завързваше колана на халата. Погледна го с дяволита усмивка и попита:
— Дойде да гледаш ли?
— Не. — Банкерът свали очилата си и ги пъхна в джоба на сакото. — Боя се, че днес само нося послание.
Грийн се замисли за секунда и поклати глава.
— Последвай ме.
Шпейер въздъхна и отвърна:
— За съжаление нямам никакво време.
— Глупости. Въпросът, който ще разискваме, е важен. Освен това не искам да изпусна представлението. — Той се скри в коридора и секунди по-късно отново подаде глава. — Между другото, току-що отворих бутилка „Скрийминг Ийгъл“, деветдесет и втора. Дори един френски сноб, почитател на виното като теб, не би отказал.
На устните на банкера плъзна усмивка и той инстинктивно тръгна след домакина си. Грийн беше прав. „Скрийминг Ийгъл“ беше много рядка марка и трудно можеше да се устои на подобно предложение. Той последва милиардера, който го отведе до огромната спалня.
— Затвори вратата — нареди му Грийн. Влязоха в облицована с дърво библиотека с широкоекранен телевизор и места за сядане. Тежкият ритъм на европейска техномузика бумтеше зад двойните врати на спалнята. Грийн ги разтвори и пред двамата се разкри чудна картина. Пред тях имаше голямо двойно легло с черни копринени чаршафи. Гостът погледна надясно, защото знаеше, че там се разиграва главното действие. Големият прозорец с изглед към Женевското езеро беше затъмнен от плътни черни завеси, които служеха и за фон на сексоргията в нишата на прозореца. Грийн сам беше замислил тази малка сцена. Нишата беше широка три метра и дълбока три и половина. От двете страни имаше тесни врати, които, ако се отвореха, разкриваха наредени куки, вериги и въжета. По средата на сцената стоеше млада русокоса красавица с плитки, сабо и къса лятна рокля. Зад нея стоеше друга жена, по-висока и облечена като строга господарка. Беше буквално покрита от главата до петите с черна латексна гума, а на краката си носеше ботуши с остри токчета. Имаше само процепи за устата, очите, на гърдите и между краката. Господарката държеше камшик в едната ръка и невероятно огромен гумен пенис в другата.