— Не се тревожи за Мич Рап. След година няма да можеш да познаеш ЦРУ.
Стийли остана озадачена от чутото.
— Не правя често грешки, но винаги се уча от тях — заяви тя.
Рос кимна и се усмихна. Веднъж Стоукс му беше казал нещо за Пеги Стийли. Беше я сравнил с буря. Хората очакваха появата със страх и вълнение. Ако минеше и си заминеше бързо, гледката беше красива. Но ако се приближеше към някого или нещо, можеше да причини сериозни щети.
— И каква поука трябва да си извадя аз от този коментар? — попита Рос.
Стийли го придърпа към себе си и тихо отговори:
— Не се ебавай с Мич Рап. — След тези думи тя си тръгна.
Рос се вцепени за няколко секунди с вечната му усмивка, застинала на лицето му. После бавно се обърна и видя как свитата му се раздвижи, за да направи път на прокурорката. Продължи да се усмихва, но вътрешно кипеше. За Стоукс тази жена с дързостта си може и да имаше някакъв чар, но той я намираше за изключително арогантна.
Гарет дойде при него и тихо го попита:
— Какво ти каза?
Рос, усмихнат като кукла на вентрилоквист, отвърна:
— По-късно ще ти кажа.
Той се обърна и влезе в конферентната зала, където завари главния прокурор с двама от заместниците си, седнали в единия край на огромната маса. Стоукс и другите двама мъже бързо понечиха да станат.
— Не, не — спря ги новият вицепрезидент. — Не ставайте. Просто исках да намина и да ви поздравя за победата. Президентът Алекзандър ме помоли лично да поднеса благодарности, задето заловихте човека, виновен за смъртта на жена му.
Главният прокурор Стоукс и заместниците му неловко се спогледаха.
— Обвинението не е толкова желязно, колкото си мислехме.
Слуховете се разпространяваха във Вашингтон по-бързо отколкото в който и да е друг град по света. Тук имаше толкова много репортери и „къртици“ и от двете страни на политическия спектър, както и много повече мижитурки, които само чакаха повод да покажат своята значимост, като се изфукат, че са в кръга на посветените. Новината за ареста разтърси всички. Тя беше прекалено сензационна, за да може да се потули. Президентът Хейс беше подчертал, че иска лаврите да обере Ленгли. Министерството на правосъдието и федералното бюро за разследване трябваше да стоят на втори план, но лъвският пай заслужено се падаше на ЦРУ. Почти веднага и от трите институции започна да изтича информация. Когато в понеделник се състоя пресконференцията, половината град вече знаеше за какво става въпрос. С две думи, всички бяха останали с впечатлението за голяма победа за ЦРУ.
Привечер обаче посоката се обърна. Всичко започна с шепнене из коридорите, че около случая все пак имало някакви проблеми. До вечерта шепотът прерасна в нов слух. Изведнъж и трите институции млъкнаха отново, което винаги беше признак за някаква нередност. И тази сутрин медиите направо преминаха в атака, като загряха телефоните, за да потвърдят най-лошата версия — ЦРУ беше хванало не когото трябва. Гарет, който никога не пропускаше подобни възможности, започна да действа. Набързо начерта боен план за действие, но предупреди Рос, че първо ще трябва да разберат от правосъдното министерство, което е истина и кое е измислица.
И така Рос трябваше да се направи на луд и да поиска потвърждения от стария си колега от Сената:
— Какво има?
— А… — Стоукс въздъхна. — Не знам откъде да започна.
— Малко съм смутен, Мартин. Последния път разбрах, че случаят ни е в кърпа вързан.
— Така разбрах и аз, но сега възникнаха известни проблеми. Доста сериозни проблеми.
— Като например?
— Като например… мъжът, когото арестувахме, може да не е извършителят на атентата.
— Моля? — Вицепрезидентът се ококори от изненада.
— Въпросният мъж е гръцки гражданин. Той твърди, че е невинен още от мига, в който го предадоха на ФБР в неделя следобед.
— Не за пръв път престъпник твърди, че е невинен.
— Ако беше само това, нямаше да се замисля изобщо, но проблемът е по-сериозен. — Прокурорът отново се спогледа неловко със заместниците си. — Най-напред гръцкият посланик е изпратил протестна нота до Държавния департамент.
— Защо?
— Според тях ЦРУ е отвлякло гръцкия гражданин.
— Кой го е грижа? Ако той е атентаторът, гърците могат да си протестират колкото искат.
— Да, но проблемът е, че и ние не сме сигурни дали той наистина е атентаторът.
— Как така не сте сигурни?
— Казаха ни, че е този и че имаме категорични доказателства за вината му.
— И?
— Досега не сме видели нищо.
— В какъв смисъл?
Стоукс въздъхна.
— В неделя следобед получихме пленника, който беше ранен. Беше прострелян на четири места. В коленете и в дланите.