— Не, сигурен съм, че не е нищо сериозно. Досега го търпяхме, ще го изтърпим още пет дни.
36
Лицевото разпознаване не беше точна наука. Програмите често бъркаха, лицата се променяха с годините, а много от хората имаха едни и същи лицеви черти. В крайна сметка резултатът винаги зависеше от качеството на фотографията. Освен това човек трябваше да разполага с по-стара фотография, за да я сравни с новата. Разгадаването на самоличността на загадъчния мъж в бомбоубежището на Коулман беше затруднено от три факта. Първо, откакто се беше снимал за документ за последно, мъжът беше наддал с над петдесет килограма. Второ, той имаше много сходни черти с другите представители на славянските народности от Източна Европа, с което броят на потенциалните кандидати сериозно се увеличи. И трето, той изобщо не беше руснак.
Рап внимателно изчете досието, след него същото сториха Коулман и Дюмонд. Един от аналитиците в Ленгли беше направил откритието след разговори с колегите си от френското разузнаване и Интерпол. Аналитикът въведе в базата натрупаните килограми и разшири търсенето с разузнавачи от Украйна, Беларус, Полша, България, Латвия, Литва, Естония и Румъния. Оказа се, че мъжът е от Беларус. Той беше работил не в КГБ, а в БКГБ, както беше известно на посветените беларуското КГБ. БКГБ беше по-малкият брат на КГБ. Докато голяма част от бившите съветски републики избраха пътя на пълната независимост от Москва, Беларус и в момента поддържаше изключително тесни връзки с Майка Русия. Мъжът беше работил за беларуския Комитет за държавна сигурност близо десет години. Беше подозиран, че в същото време е бил агент на един бивш високопоставен комунистически апаратчик, който с насилие и кръвопролития се стремеше да стане босът на мафията в Минск.
Истинското му име беше Юрий Милинкавич. Той беше попаднал в полезрението на френското разузнаване още през 1996 година, когато беше оглавявал контраразузнавателна група в Минск. Трима френски бизнесмени бяха отишли в беларуската столица, за да участват в търг за построяването на водноелектрическа централа. Офертите трябваше да бъдат представени лично два дни след обявяването на търга. Когато бизнесмените бяха тръгнали да представят офертите си, те бяха арестувани и държани в килия цели три дни по обвинение в шпионаж. После ги бяха освободили, без да им дадат каквито и да било обяснения.
Френското разузнаване подозираше, макар и да нямаше доказателства, че германската компания, спечелила търга, е платила на властите да отстранят временно французите от сцената. По време на службата на Милинкавич в беларуската Държавна сигурност се бяха получили още подобни оплаквания. Още едно от французин, две от италианци и едно от японец. Накрая Интерпол заведе досие на Милинкавич и в момента го подозираше в сътрудничество с беларуската организирана престъпност.
Рап претегли внимателно всяко изречение. Информацията пасваше, което само по себе си вече беше голяма крачка напред. Той беше уверен, че мъжът в бомбоубежището е Юрий Милинкавич. Въпросът беше защо ще убива Газич. Рап нареди на Дюмонд да му извади всичко за беларуската мафия. Съветският съюз и бившите му републики не бяха сред областите, в които се смяташе за експерт. Въпреки това беше проследил подробно разпадането на комунистическата империя. След рухването на централизираното правителство бившите местни партийни величия веднага оглавиха организираната престъпност в страните им и по този начин запълниха образувалия се властови вакуум. В сравнение с последвалите ожесточени сблъсъци на интереси гангстерските войни в Чикаго от двайсетте години на миналия век изглеждаха като обикновено ученическо сбиване.
Мич искаше да си създаде цялостна картина. Докъде можеше да стигне жестокостта на Милинкавич? За някои това може и да не беше от значение в момента, но за него беше много важно да го разбере. Нямаше защо да бърза. Не бяха заплашени от избухването на бомба с часовников механизъм. Изтръгването на истината от дебелия пленник със сила не беше наложително. Засега реши да се придържа само към традиционното задаване на въпроси. Да даде на Милинкавич шанс сам да каже истината и да му обясни защо се е опитал да убие Газич. Но онзи вече го беше излъгал, че работи за КГБ. Руснаците и другите славянски народи имаха доста странно отношение към истината. В съзнанието на Милинкавич твърдението, че работи в КГБ, може би не беше лъжа. Вероятно го възприемаше като полуистина. Той беше работил за БКГБ, но не и за по-големия му събрат. Голямата разлика обаче беше, че според него той още работеше за Държавна сигурност. Газич се оказа прав, когато в офиса му в Кипър се изсмя на думите, че Милинкавич е от КГБ. Босненецът още тогава знаеше, че той работи за мафията. И то само след няколко минути, прекарани заедно в офиса. Значи двамата вероятно се познаваха от някоя предишна акция.