Мич се възползва от думите му.
— Извинявай, забравих. От коя страна каза, че си?
— От Русия.
— И си работил в КГБ?
— Да.
— Сигурен ли си?
— Напълно.
— И искаш да бъдем приятели?
— Абсолютно.
— И искаш да се сприятелиш с мен, като ме лъжеш?
— Не те лъжа.
— Искам първо добре да си помислиш, защото имам много въпроси към теб. Каза ми, че си работил в КГБ и значи знаеш как стоят нещата. Има лесен и труден начин. Ако избереш лесния, трябва да си напълно откровен с мен. Ако продължиш да ме лъжеш, ще постъпим по трудния начин. Което означава, че ще накарам да те провесят за краката и ще си поиграя на бейзбол с топките ти.
Беларусинът стисна длани и отговори:
— Няма проблем. Аз ти казвам само истината.
Рап вдигна вежда.
— Ще повторя само още веднъж. Това не е игра и твоите уверения няма да свършат работа. Избирай: или ще ми казваш истината и само истината, или положението ти ще стане доста тежко.
— Дадено, ще говоря само истината.
Май не му беше счупил челюстта, защото говореше без затруднения.
— Къде си роден?
— В Москва.
Вероятно поредната лъжа, но още беше рано да се прецени.
— Къде си израснал?
— В Москва.
Това почти сигурно беше лъжа.
— И си работил в КГБ?
— Да. Вече ти казах.
Здравенякът се попремести към ръба на леглото.
— Май ще трябва да го направим по трудния начин. — Рап натисна бутона на интеркома. — Донесете ми акумулатора и кабелите.
Милинкавич се поизправи.
— За какво ти е акумулатор?
— Изглежда, ще трябва да прокараме малко ток през мозъка ти. Може да освежи паметта ти.
— Не. — Едрият мъж стана, размахвайки ръце, и пристъпи напред.
— Сядай веднага — нареди му Мич с твърд, но спокоен тон.
— Аз казвам само истината. — Той направи още една крачка напред.
Рап се оттласна от стената и се приготви. Питаше се само дали беларусинът ще се втурне направо към вратата, или първо ще се опита да го неутрализира. Рап беше готов да се обзаложи, че пленникът ще се подлъже по неговия размер.
— Веднага седни или ще пострадаш!
Милинкавич, само на около два метра от него, премина в нападение. Налетя на Рап, протегнал лявата ръка, за да сграбчи противника си. Дясната беше готова да нанесе силен удар. Времето сякаш забави хода си за Мич. Дотук нямаше нищо неочаквано. Едрите мъже винаги нападат по този начин. Влизат грубо, и си мислят, че ще могат да смачкат опонента си. Само дето оставяха открити краката, корема и слабините си. Милинкавич имаше доста сланина около талията. Рап го беше забелязал по-рано и беше преценил, че в такова тясно пространство ще е трудно да замахне, за да го удари с достатъчна сила. Оставаха коленете и тестисите. Спря се на дясното коляно.
Десният юмрук на здравеняка се изстреля напред като таран. Мич бързо отстъпи вляво и хвана десния лакът на Милинкавич. Възползвайки се от инерцията на нападателя, той го придърпа към себе си и рязко го обърна с гръб. После стовари десния си крак върху откритото коляно на пленника. Чу се силното изпукване от скъсването на ставните връзки и коляното се сви непривично напред. Милинкавич се опита да се задържи на здравия си крак, но накрая падна на пода и завика от болка.
Рап се надвеси над него, готов да го удари отново, стиснал зъби и ядосан. Идиотът все пак го беше принудил да стигне дотук.
— Къде си роден? — извика.
— В Минск. Роден съм в Минск.
— За кого работиш?
— За КГБ.
Рап го ритна в пострадалото коляно и беларусинът зави като куче.
— Имаш предвид БКГБ.
— Ние сме едно и също.
— Как не. — Той отново го ритна в коляното. — Писна ми да се церемоня с теб, Юрий. — Наведе се и го погледна в очите. На лицето на пленника се беше изписал силен шок. — Точно така, тъпако! Знам как се казваш. Знам всичко за теб. Знам, че не си руснак. Знам, че никога не си работил в КГБ и че си бил един корумпиран негодник, докато си работил в БКГБ. Приятелите ми от КГБ ми казаха, че си направил гуша, като си сътрудничил на мафията в Минск. — Нарочно смеси фактите с предположенията, за да подрони увереността на Милинкавич и да го накара да си признае.
— Трябва ми лекар — изскимтя пленникът.
— Няма да получиш нищо, докато не започнеш да отговаряш на въпросите ми. — Рап натисна с крак удареното коляно и на фона на виковете му изкрещя:
— За кого работиш?
— За минската мафия!
— На кого се подчиняваш? — Мич вдигна крака си във въздуха, готов отново да изрита разпитвания.
— На Александър Гордиевски.
За Рап това име щеше да е непознато, ако сутринта не беше прочел досието, изпратено от Ленгли. Александър Гордиевски беше не кой да е, а бившият председател на комунистическата партия в Беларус и сегашен шеф на мафията в национален мащаб.