Верните членове на партията се събираха в града. Ежечасно пристигаха самолети, влакове и автобуси. Първата официална церемония за победата беше насрочена за вечерта. После щяха да се заредят безкрайни закуски, обяди и балове. По-важните събития бяха запазени за събота вечерта: единайсет отделни бала в официално облекло. В града не беше останала свободна хотелска стая. Наистина щеше да се случи. Той щеше да бъде вицепрезидент на Съединените американски щати. Още не можеше да повярва. Вече не си спомняше кога за пръв път си беше мечтал да се издигне до подобни политически висоти, но със сигурност беше много отдавна. Обикновено мечтаеше да бъде стопанинът на Белия дом. Спомняше си обаче как в началните класове прочете книга за Теди Рузвелт. Той наистина беше роден политик, един от най-великите. Веднъж един демократ, съпартиец на Рос, критикува Рузвелт, че разчитал само на аргумента на силата и бил грубиян в политиката. Тогава той му отговори с думите: „Грубиян или не, ликът му е изсечен в скалите на планината Ръшмор.“
Историята почиташе решителните. Тези, които не се бояха да вземат властта и да я използват. Рос беше решил преди много време, че упорито ще търси удобна възможност и когато такава възникне, ще сграбчи юздите на властта, без да се поколебае. Също като Теди Рузвелт и той няма да остави никакъв шанс на съперниците си. С помощта на пресата ще си създаде благоприятен имидж и ще се отърве от враговете си. И може би също като на Рузвелт късметът му ще се усмихне много скоро и той ще заеме върховния пост преждевременно. Джош Алекзандър беше млад и здрав, но дори и на здравите им се случваха странни неща.
При тази мисъл Рос се усмихна. Здрависа се с още няколко почитатели и се спря за кратко пред входа на Раунд Робин Бар, махайки на съпартийците си, които вече си бяха пийнали. Тълпата около кръглия бар нададе радостни възгласи. Рос си каза, че няма да е лошо да изпие по едно с тях, но имаше среща на горния етаж. Усмихна се, окуражи с жест събралото се множество и се оттегли. Когато застана пред асансьора, към него се присъединиха четирима агенти. Намисли си да пусне после Гордън, за да може самият да се позабавлява в бара. Не че не му вярваше. Просто не искаше лявата ръка да знае какво прави дясната. Един агент остана на пост пред вратата на Овалния апартамент. Партията му беше резервирала стая, в която да провежда интервюта, срещи и ако иска да отседне, макар че той притежаваше апартамент от четиристотин квадрата с изглед към река Потомак. Алекзандър беше отседнал в разкошния апартамент на Ейбръхам Линкълн, а тъстът му в огромния „Капитолий“. Рос малко се подразни от цялото това охолство, но в момента имаше по-належащи въпроси за решаване.
Когато влезе в апартамента, завари Стю Гарет, седнал в овалния хол заедно с Том Рич от „Ню Йорк Таймс“. Също като в истинския Овален кабинет от двете страни на малката маса бяха поставени две канапета. Рич беше среден на ръст и леко закръглен. Беше младолик, с кестенява коса, с която се гордееше и която редовно подстригваше. Човек не би му дал и четирийсет, но всъщност беше на петдесет и една. Националната сигурност беше неговият ресор и сфера на компетентност. Имаше репутацията на доста критично настроен към ЦРУ и към начина, по който управлението водеше войната срещу тероризма.
Рич стана. Рос протегна ръка към него.
— Том, благодаря ти, че дойде да ме видиш.
— Удоволствието е мое, сър.
— Моля те, наричай ме Марк, когато сме на неофициални срещи като тази.
Рич кимна. Облечен беше по-скоро небрежно. Погледна Рос с неговия скъп син костюм и каза:
— Моля да ме извините за вида ми. Бях вкъщи и работех върху една статия, когато Стю ми се обади веднага да дойда. Каза, че не било за по телефона.
Рос кимна.
— Да, боя се, че е така. Преди да започнем, какво искаш за пиене?
— Нищо, благодаря.
— Е, да седнем тогава. — Той разкопча сакото си и седна на дивана срещу Гарет и Рич. — Предполагам, че си следил новините за ареста, извършен във връзка с атентата.
Журналистът кимна енергично и в същото време извади от джоба на якето си бележник и химикалка.
— Сутринта написах статия за това.
— И какво е мнението ти?
— Мнението?
— За какво е статията ти? — поясни Гарет в неговия тежкарски стил.
Рич се поколеба, преди да отвърне:
— Чух някакви слухове. Мърморене…
— За? — попита Рос.
— Че обвинението срещу този тип не е толкова издържано, колкото твърдят от ФБР.