- Ще се видим ли пак?
Поглеждам пред себе си и вече не виждам бившето гадже от училище, а пропаст, към която се приближавам доброволно, пропаст, от която не искам да избягам по никакъв начин. За част от секундата си представям безсънните нощи, които ще станат по-непоносими от всякога, защото вече имам истински проблем - влюбено сърце.
Всички червени лампички за „внимание", които съществуват в моето подсъзнание, започват да мигат.
Казвам си: „Не бъди глупава, той просто иска да те вкара в леглото. Изобщо не го интересува дали си щастлива".
Но тъкмо тогава, в някакъв самоубийствен порив, приемам. Кой знае, може пък, ако си легна с някой, който само е докосвал гърдите ми, когато сме били млади, бракът ми да спечели. Също както вчера, когато правих орален секс сутринта, а вечерта получих няколко оргазма.
Опитвам се да се върна към темата за Сатурн, но той вече е поискал сметката и говори по мобилния, предупреждавайки някого, че ще закъснее пет минути.
- Нека ме изчакат, предложи им вода и кафе.
Питам с кого говори и той ми отвръща, че със съпругата си. Директорът на голяма фармацевтична компания иска да се види с него и евентуално да инвестира пари в тази последна фаза на кампанията му за наближаващите местни избори, в които кантоните излъчват представители за Горната камара.
Още веднъж си напомням, че е женен. Че е нещастен. Че не може да прави нищо, което му харесва. Че се носят слухове за твърде разкрепостения му брак. Трябва да забравя искрата, която ме озари в 13:55 ч. и да проумея, че той просто иска да ме използва.
Това не ме притеснява, стига нещата да са ясни. Аз също имам нужда да вкарам някого в леглото.
Спираме на тротоара пред ресторанта. Той се озърта, сякаш сме някоя много подозрителна двойка. След като се уверява, че никой не ни гледа, пали цигара.
Значи от това го е било страх - да не видят, че пуши.
- Както навярно си спомняш, смятаха ме за най-обещаващия ученик във випуска ни. Но трябваше постоянно да се доказвам пред другите, защото всички ние имаме огромна нужда от любов и одобрение. Жертвах срещите си с приятели, за да уча и да отговоря на очакванията. Завърших с отличие. Впрочем защо скъсахме?
Щом той не помни, аз още по-малко. Мисля, че тогава всички се сваляхме с всички и никой не оставаше с никого.
- Завърших право и бях назначен като обществен защитник, започнах да общувам с престъпници и с невинни жертви, с мръсници и с почтени хора. Онова, което трябваше да е временна работа, се превърна в призвание за цял живот - да мога да помагам. Списъкът ми с клиенти се увеличаваше. Славата ми се разнесе из града. Баща ми настояваше, че е време да зарежа всичко това и да постъпя в кантората на един негов приятел. Аз обаче се вдъхновявах от всяко спечелено дело. Но винаги се сблъсквах с един напълно остарял Закон. Трябваше да се промени нещо в управлението на града.
Всичко това е в официалната му биография, но е по-различно да го чуя от устата му.
- В даден момент реших, че мога да се кандидатирам за представител на кантона в Горната камара. Проведохме кампанията почти без пари, защото баща ми беше против. Само че клиентите ми бяха „за". Бях избран с минимума гласове, но важното е, че бях избран.
Той отново се озърта и скрива цигарата зад гърба си. Но тъй като никой не го гледа, си дръпва продължително. Очите му са празни, вперени в миналото.
- Когато влязох в политиката, спях само по пет часа на ден, но бях преизпълнен с енергия. А сега ми се иска да спя по осемнайсет. Свърши меденият месец на моята кариера. Остана единствено необходимостта да угодя на всички, особено на жена ми, която се бори със зъби и нокти за блестящото ми бъдеще. Мариан пожертва много и затова не бива да я разочаровам.
Този ли е мъжът, който само преди няколко минути ме попита ще се видим ли пак? Това ли иска наистина - да излезе и да си поприказва с някого, който може да го разбере, защото изпитва същото?
Имам склонност ужасно бързо да си сътворявам фантазии. Вече си се представях между копринени чаршафи в някоя хижа в Алпите.
- Е, кога можем да се срещнем отново?
Ти кажи.
Той предлага вдругиден. Казвам, че тогава съм на йога. Моли ме да не ходя. Обяснявам, че много често я пропускам и съм си обещала да бъда по-дисциплинирана.
Якоб изглежда примирен. Изкушавам се да приема, но не бива да му се сторя прекалено нетърпелива и готова да зарежа всичко заради срещата ни.
Животът отново става забавен, защото предишната ми апатия е заменена от страх. Колко чудесно е да се страхуваш да не пропуснеш някаква възможност!