- Нигерийците не знаят, но аз се разбрах с Министерството на финансите да им заложа капан. Със записи, както те постъпиха с мен.
В този миг виждам как моят материал става на пух и прах, онзи, който трябваше да е големият ми шанс да се издигна във все по-западащата си професия. Няма нищо ново за разказване - нито изневяра, нито шантаж, нито корупция. Всичко следва швейцарските стандарти за превъзходно качество.
- Зададе ли вече въпросите, които си беше намислила? Можем ли да минем към друга тема?
Да, зададох всичките си въпроси. И нямам друга тема.
- Мисля, че остана да попиташ защо поисках да се видим отново. Защо попитах дали си щастлива. Мислиш ли, че се интересувам от теб като от жена? Вече не сме толкова млади. Признавам, че останах много изненадан от твоето поведение в кабинета ми и беше страхотно да свърша в устата ти, но това не е достатъчна причина да бъдем сега тук, още повече като се има предвид, че това не бива да се случва на публично място. Е, не искаш ли да знаеш защо поисках да се видим отново?
Кутията с изненади, която ме хвана така неподготвена с онзи въпрос за моето щастие, продължава да излъчва светлина към други мрачни кътчета. Възможно ли е той да не разбира, че за тези неща не се пита?
Ако искаш, можеш да ми кажеш - отвръщам, за да го провокирам и да се опитам да срина неговата самоувереност, от която се чувствам толкова несигурна. И добавям: Разбира се, че се опитваш да ме вкараш в леглото. Но няма да си първият, чул „не".
Якоб клати глава. Преструвам се, че съм в добро настроение, и предлагам да погледаме вълничките по повърхността на иначе спокойното езеро пред нас. Взираме се в тях, сякаш са най-интересното нещо на света. Накрая той намира точните думи:
- Както вече навярно си забелязала, попитах дали си щастлива, защото разпознах себе си в теб. Хората, които си приличат, се привличат. Може би ти не си видяла същото в мен, но няма значение. Възможно е да си изтощена от мисли за несъществуващите си проблеми, които изсмукват твоята енергия, макар и ти самата да съзнаваш, че са плод на въображението ти.
Бях си помислила същото по време на нашия обяд - осъдените души се разпознават и се привличат, за да плашат живите.
- Чувствам същото - продължава той. - С тази разлика, че моите проблеми май са по-реални. Тъй като завися от одобрението на толкова много хора, усещам как се мразя, че не съм успял да разреша едно или друго. Това ме кара да се чувствам безполезен. Смятах да потърся медицинска помощ, но жена ми беше против. Каза, че ако това се разчуе, то може да съсипе кариерата ми. Съгласих се с нея.
Значи той говори за тези неща с жена си. Може довечера и аз да го направя със съпруга си. Вместо да отидем на клуб, ще седна и ще му разкажа всичко. Как ли би реагирал?
- Вярно е, че направих доста грешки. В момента се опитвам да гледам на света по нов начин, но не ми се получава. Когато срещна някого като теб, а вече много такива съм срещал, се опитвам да се сближа, за да разбера как се справят с проблема. Разбираш ли, имам нужда от помощ и само така мога да я получа.
Значи това било. Никакъв секс, никакво романтично приключение, от което да изгрее слънцето в този мрачен женевски следобед. Просто нещо като терапия чрез взаимопомощ, както правят помежду си алкохолиците и наркоманите.
Ставам.
Поглеждам го в очите и му казвам, че всъщност съм много щастлива и че той трябва да потърси психиатър. Жена му не може да контролира всичко в живота му. Освен това никой няма да научи заради лекарската тайна. Имам приятелка, която се е оправила с медикаментозно лечение. Нима иска да прекара остатъка от живота си, водейки борба с призрака на депресията, само и само за да бъде преизбран? Това ли иска да е бъдещето му?
Той се оглежда да провери дали някой не ме чува. Аз вече го бях направила и знам, че сме сами - като изключим една група наркодилъри в горната част на парка, зад ресторанта. Но те нямат никакъв интерес да дойдат по-близо до нас.
Не мога да се спра. Докато говоря, си давам сметка, че се вслушам в себе си и си помагам. Казвам му, че отрицателните мисли имат свойството да се самоподхранват. Трябва да намери нещо, което да му носи поне мъничко радост, като например да се захване с ветроходство, да отиде на кино, да чете.
- Не е това. Ти не ме разбираш. - Той изглежда напълно объркан от реакцията ми.
Напротив, разбирам те. Всеки ден до нас достигат хиляди видове информация - плакати, на които гримирани млади момичета се преструват на жени и предлагат вълшебни продукти за вечна младост; новината как възрастна двойка се е изкачила на Еверест, за да отпразнува годишнината от сватбата си; обяви за нови масажни уреди; витрини на аптеки, отрупани с продукти за отслабване; филми, които лансират невярна представа за живота; книги, които обещават фантастични резултати; специалисти, които дават съвети как да напреднем в кариерата или да постигнем душевно спокойствие. И всичко това ни кара да чувстваме как остаряваме, водейки скучен живот без приключения, докато кожата ни увисва, а килограмите се трупат неконтролируемо, и сме принудени да потискаме емоциите и желанията си, защото те не се вписват в тъй наречената „зрялост".