Веднага се заемам с втората чаша вино, без да чакам ордьоврите, комплимент от заведението, и без да питам мъжа си как е минал неговият ден. А той беше така любезен да изслуша всичко, което му разказах току-що. Навярно се пита защо сме тук.
- Днес ми се струваш по-весела - казва, след като келнерът ни поднася основното ястие. Едва тогава си давам сметка, че от двайсет минути говорим, без да спираме. - Случило ли се е нещо специално?
Ако ми беше задал същия въпрос в деня, когато ходих в Парк дез О-Вив, щях на мига да се изчервя и да прибягнало списъка с извинения, който си бях приготвила. Но днес беше един обичаен досаден ден, колкото и да се опитвах да си докажа, че съм много важна за света.
- За какво искаше да разговаряме?
Готвя се да призная всичко и посягам към третата чаша вино. Тогава се появява келнерът и ме хваща в мига, в който се каня да скоча в пропастта. Разменяме още няколко незначителни приказки - ценни минути от живота, пропилени във взаимна любезност.
Съпругът ми поръчва втора бутилка вино. Салонният управител ни пожелава добър апетит и отива да я донесе. Тогава започвам.
Ти ще кажеш, че имам нужда от лекарска помощ, но не съм съгласна. Изпълнявам всичките си ангажименти в работата и вкъщи. Обаче от няколко месеца съм тъжна.
- Не ми се струва така. Току-що казах, че си по-весела.
Разбира се. Тъгата ми се превърна в ежедневие, вече на никого не му прави впечатление. Щастлива съм, че имам с кого да поговоря. Но онова, което искам да кажа, няма нищо общо с тази привидна радост. Вече не мога да спя. Чувствам се егоистка. Продължавам да се опитвам да впечатлявам хората, сякаш съм дете. Плача безпричинно в банята. Само веднъж за толкова месеци съм правила любов с желание - и ти много добре знаеш за кой ден ти говоря. Мислех си, че е просто преходен кризисен период вследствие на това, че навърших трийсет, но подобно обяснение не ме задоволява. Чувствам, че пропилявам живота си, че един ден ще погледна назад и ще съжалявам за всичко направено. Освен за нашия брак и за прекрасните ни синове.
- А не е ли това най-важното?
За много хора е така. Но за мен не е достатъчно. И става все по-зле. Когато най-накрая свърша ежедневните си задачи, започва безкрайният диалог в главата ми. Ужасявам се от мисълта, че нещата могат да се променят, но същевременно чувствам огромно желание да изживея нещо по-различно. Мислите ми са обсебващи, постоянно се повтарят и вече нямам контрол пад тях. Ти не знаеш нищо, защото си спиш. Забеляза ли как тази нощ вятърът блъскаше прозореца?
- Не. Прозорците бяха добре затворени.
Точно това имам предвид. Дори вятърът, който е духал хиляди пъти, откакто сме женени, е в състояние да ме събуди. Забелязвам, когато мърдаш в леглото и когато говориш насън. Не го приемай лично, моля те, но ми се струва, че съм обградена от неща, които са напълно безсмислени. Само за да е ясно - обичам децата ни. Обичам и теб. Обожавам работата си. Но всичко това ме кара да се чувствам още по-зле, защото проявявам неблагодарност към Господ, към живота и към вас.
Той почти не докосва храната си. Сякаш се намира пред непозната. Но самото произнасяне на тези думи започва да ме кара да се чувствам по-добре. Тайната ми е разкрита. Виното дава резултат. Вече не съм сама. Благодаря ти, Якоб Кьониг.
- Не мислиш ли все пак да се обърнеш към лекар?
Не знам. Но дори да трябва, не искам да го правя за нищо на света. Ще се науча да решавам проблемите си сама.
- Представям си колко е трудно да криеш тези усещания толкова дълго. Благодаря ти, че ми се довери. Защо не ми каза по-рано?
Защото едва сега нещата станаха непоносими. Днес се сетих за моето детство и юношество. Дали семенцето вече е било там? Не мисля. Освен ако умът ми не е бил моят предател през всичките тези години, което ми се струва практически невъзможно. От нормално семейство съм, имам нормално образование, водя нормален живот. Какво не ми е наред?
Не ти споделих по-рано, казвам през сълзи, защото мислех, че ще ми мине веднага, и не исках да те занимавам.
- Ти не си луда. Дори за миг не допусна да ти проличи. Не си станала по-раздразнителна, а и не си отслабнала. Щом можеш да се контролираш, значи има изход.
Защо ми заговори за отслабване?