- Мога да помоля нашия лекар да ти предпише някакви приспивателни, които да ти помогнат да спиш. Ще кажа, че са за мен. Сигурен съм, че ако успееш да си починеш, постепенно отново ще овладееш мислите си. Може би трябва да спортуваме повече. На децата би им харесало. Прекалено сме отдадени на работата и това не е добре.
Аз не съм толкова отдадена на работата си. Противно на това, което мислиш, тия идиотски репортажи ми помагат да ангажирам ума си и предотвратяват обсебващите идеи, които ме обземат, щом престана да съм заета.
- Все пак имаме нужда от движение на чист въздух. Да тичаме, докато повече не можем да издържим, докато не паднем от изтощение. Май трябва да каним повече гости у дома...
Това би бил пълен кошмар! Да трябва да разговарям, да забавлявам хората, да се усмихвам насила, да слушам мнения за гастролиращи опери и накрая да трябва да измия всички чинии.
- Да отидем в парка „Жюра" през уикенда. Отдавна не сме ходили там.
Тогава са изборите. Ще съм дежурна в редакцията.
Храним се мълчаливо. Келнерът вече два пъти идва да провери дали сме приключили, но чиниите си стоят почти недокоснати. Втората бутилка вино свършва бързо. Представям си какво мисли сега: „Как да помогна на жена си? Какво да направя, за да я накарам да се почувства щастлива?". Нищо. Нищо повече от онова, което вече прави. Всичко друго, като например да се прибере с кутия бонбони или букет цветя, би било прекалено лигаво и на мен ще ми призлее.
Стигаме до извода, че той не може да шофира на връщане и че ще се наложи да оставим колата пред ресторанта - ще дойдем да си я вземем на другия ден, Обаждам се на свекърва си и я моля децата да останат при нея през нощта. Рано сутринта ще мина да ги взема и да ги заведа на училище.
- Но какво точно ти липсва в живота?
Моля те, не ми задавай този въпрос. Защото отговорът е: нищо. Нищичко! Друго щеше да е, ако имах сериозни проблеми за решаване. Не познавам абсолютно никого, който да преживява подобно нещо. Дори една моя приятелка, прекарала няколко години в депресия, сега се лекува. Не мисля, че имам нужда от това, защото нямам всички симптоми, които тя изброи, пък и не искам да стъпвам по опасния терен на разрешените наркотични вещества. Що се отнася до другите, те може да са гневни, стресирани или огорчени, защото някой им е разбил сърцето. В този случай може дори да смятат, че са потиснати и че им трябва лекар и лекарства. Но е излишно - просто сърцата им са разбити, което се случва, откакто свят светува, откакто човек е открил онова мистериозно нещо, наречено Любов.
- Щом не искаш да отидеш на лекар, защо не прочетеш нещо по този въпрос?
Разбира се, че вече съм опитала и това. Прекарах известно време в ровене из сайтове по психология. Посветих се още по-всеотдайно на йогата. Не си ли забелязал, че книгите, които нося вкъщи напоследък, са по-различни? Да не би да реши, че съм променила литературния си вкус и сега се интересувам от по-духовни четива?
Не! Търся отговор, който не намирам. След като изчетох десетки книги с мъдри слова, видях, че те не водят доникъде. Имаха някакъв непосредствен ефект, но щом ги затворех, преставаха да действат. Бяха изречения и думи, описващи един идеален свят, който не съществува дори за автора.
- А сега на вечерята по-добре ли се чувстваш?
Разбира се. Но не става дума за това. Трябва да разбера в какво съм се превърнала. Защото това съм аз, а не нещо, което е извън мен.
Виждам как отчаяно се опитва да ми помогне, но и той е объркан. Настоява да обсъдим симптомите, а аз казвам, че не в тях е проблемът и че всичко може да е симптом. Схваща ли, че става дума за една всепоглъща черна дупка?
- Не.
Ами това е.
Уверява ме, че ще се измъкна от сегашното си състояние. Не бива да се осъждам и обвинявам за нищо. Той е до мен.
Има светлина в края на тунела. Искам да повярвам и да продължа напред, но краката ми са залети с бетон. И все пак не се безпокой, ще продължа да се боря. Не съм спирала да го правя през всичките тези месеци. Имала съм подобни периоди и в миналото и съм ги преодоляла. Един ден ще се събудя и всичко ще се окаже просто кошмар. Вярвам в това.
Той иска сметката, хваща ме за ръка и викаме такси. Нещо се е подобрило. Да се довериш на любимия винаги е от полза.
Якоб Кьониг, какво правиш в моята стая, в моето легло, в моите кошмари? Трябваше да работиш здраво, в края на краищата остават по-малко от три дни до изборите за Горна камара, а ти пропиля безценни часове от кампанията си да обядваш с мен в „Ла Перл дю Лак" и да си приказваме в Парк дез О-Вив.
Не е ли предостатъчно? Какво търсиш в моите сънища и кошмари? Направих точно това, което ти предложи - говорих с мъжа ми, усетих любовта му към мен. А онова чувство, че щастието е отнето от живота ми, изчезна, докато правехме любов така, както отдавна не се беше случвало.