Моля те, махни се от мислите ми. Утре ми предстои тежък ден. Трябва да стана рано, за да заведа децата на училище, да отида на пазар, да намеря място за паркиране, да помисля за някоя оригинална статия по нещо толкова неоригинално, каквото е политиката... Остави ме на мира, Якоб Кьониг.
Имам щастлив брак. А ти дори не знаеш, не си и представяш, че мисля за теб. Иска ми се тази нощ до мен да има някой, който да ми разказва истории с щастлив край, да ми изпее някоя приспивна песен, но не. Мисля само за теб.
Губя контрол. Въпреки че вече измина цяла седмица, откакто не сме се виждали, ти продължаваш да си и тук.
Ако не се махнеш, ще се принудя да дойда в дома ти и да пия чай с теб и съпругата ти, за да видя, че сте щастливи и че нямам никакъв шанс. Така ще узная, че си ме излъгал, като каза, че в очите ми виждаш собственото си отражение. А също и че съзнателно си допуснал да се нараня с онази спонтанна целувка.
Надявам се ти да ме разбереш, моля се, защото самата аз не знам какво точно искам.
Ставам и отивам до компютъра, за да изпиша в Гугъл „как да покорим един мъж", но вместо това написвам „депресия". Трябва да знам с абсолютна сигурност какво става с мен.
Влизам в една страница, с помощта на която мога да си поставя диагноза: „Открийте дали имате психически проблеми". Има серия от въпроси и отговорът ми на повечето от тях е „не".
Резултат: „Може би преминавате през труден етап, но не се доближавате до клиничната картина на човек с депресия. Нямате нужда от лекарска помощ".
Казах ли? Знаех си. Не съм болна. Очевидно си измислям всичко това, за да привличам внимание. Или за да се самозалъгвам и да направя живота си по-интересен, имайки проблеми!. Проблемите винаги изискват решения и аз мога да посветя часовете, дните и седмиците си в търсенето им.
Може би не е лоша идеята съпругът ми да помоли нашия лекар за нещо, което да ми помогне да спя. Кой знае дали не е от стреса в работата, особено сега с тези избори, заради които съм толкова напрегната? Живея с постоянното желание да съм по-добра от другите както в работата, така и в личния си живот, - но не е никак лесно да се съчетаят двете неща.
Днес е събота, навечерието на изборите. Имам един приятел, който казва, че мрази уикендите, защото борсата не работи и няма с какво да се развлича.
Съпругът ми ме убеди, че трябва да излезем извън града. Изтъкна като аргумент, че ще е хубаво да поразходим децата. Но не можем да отидем някъде по-далече за два дни, тъй като в неделя съм дежурна във вестника.
Той ме моли да облека анцуг. Чувствам се неудобно да тръгна така, особено за Нион, който е славен древен град, основан от римляните, а сега с по-малко от двайсет хиляди души население. Казвам му, че анцузи се носят само близо до дома, където е очевидно, че си излязъл да спортуваш, но той настоява.
Тъй като не ми се спори, правя каквото иска. Впрочем не ми се спори за нищо с никого - такова е сегашното ми състояние. Колкото повече спокойствие, толкова по-добре.
Докато аз отивам на пикник в едно градче, което се намира на по-малко от половин час път с кола от Женева, Якоб навярно има срещи с избирателите си, разговаря с асистентите и приятелите си, сигурно е превъзбуден и донякъде в стрес, но доволен, защото поне нещо се случва в живота му. Социологическите проучвания на изборните нагласи нямат голям успех в Швейцария, защото тук тайната на вота се взема на сериозно, но все пак по всичко личи, че ще бъде преизбран.
Жена му навярно е будувала цяла нощ, като мен, но по съвсем различни причини. Планира как ще посрещне семейните приятели, след като резултатите бъдат официално обявени. Рано сутринта вероятно ще отиде на пазара на Рю дьо Рив, където цяла седмица срещу входа на банката „Юлиус Бер" има сергии с плодове, зеленчуци и месо, после сигурно ще обиколи магазините на „Прада", „Гучи", „Армани" и други луксозни марки. Ще избере най-доброто, без да се притеснява за цената. Веднага след това ще се качи в колата си и ще се отправи към Сатини, за да отиде до някоя от многобройните изби, които са гордостта на региона. Ще дегустира различни сортове вино, за да реши кое може да се хареса на онези, които наистина разбират от вино - какъвто май е случаят със съпруга й.
Ще се прибере уморена, но доволна. Официално Якоб още е в кампания, но защо да не подготви нещата от предната вечер? Господи, чак сега установява, че има по-малко сирене, отколкото си е мислила! Отново се качва в колата и се връща на пазара. Сред десетките изложени видове избира онези, които са гордостта на кантона Вод: грюер (и трите възможни варианта - безсолно, средно солено и най-скъпото от всички, което узрява между девет и дванайсет месеца), „Том Водуаз" (с мека вътрешност, за да се яде топено или натурално) и „Л‘Етива" (от мляко от алпийска крава, варено на бавен огън от съчки).