Но когато се върнали в Англия, Шели прочел ръкописа й и я поощрил да го публикува. Освен това вече бил известен и решил да я представи на един издател, като лично написал увода. Мери отначало не се съгласила, но накрая приела при едно условие - името й да не фигурира на корицата.
Първоначалният тираж от петстотин бройки бързо се изчерпал. Мери решила, че е заради увода на Шели, но при второто издание се съгласила да изпишат името й и оттогава до днес тази книга я има в книжарниците по цял свят. Тя е вдъхновявала писатели, драматурзи, режисьори, карнавали на Хелоуин, маскаради. А един съвременен критик я описва като „най-креативната творба на Романтизма, ако не и през последните двеста години".
Никой не може да обясни защо. Повечето хора никога не са чели тази книга, но практически целият свят е чувал за нея.
Разказва се за Виктор, един швейцарски учен, роден в Женева и възпитан от родителите си да разбира света чрез науката. Още като дете вижда как гръм удря един дъб и се пита дали така е възникнал животът. Дали човекът може да бъде създаден от човек?
И като в една модерна версия на Прометей митическата фигура краде огъня от небесата, за да помогне на хората (самата авторка използва „Или новият Прометей" като подзаглавие) и започва да се труди, опитвайки се да повтори Божия триумф. Разбира се, въпреки цялото усърдие опитът излиза от контрол.
Заглавието на книгата е „Франкенщайн".
О, Боже мой, за когото мисля малко, но на когото се доверявам в трудни моменти, случайно ли дойдох на това място? Или Твоята невидима, но неумолима ръка ме доведе до този замък, за да ме накара да си спомня историята?
Мери се запознала с Шели, когато била едва петнайсетгодишна. И въпреки че той бил женен, не се оставила да я възпрат общоприетите условности, а го последвала, защото вярвала, че е мъжът на живота й.
На петнайсет години! А вече знаела точно какво иска. И знаела как да го постигне. Аз съм на трийсет и една, постоянно копнея за нещо и не мога да го постигна, въпреки че съм в състояние да вървя в един есенен следобед, изпълнен с меланхолия и романтика, и да се вдъхновявам, за да кажа всичко, когато настъпи моментът.
Не съм Мери Шели. Аз съм Виктор Франкенщайн и неговото чудовище.
Опитвам се да дам живот на нещо мъртво и резултатът ще е като в книгата - ще сея ужас и разруха.
Вече няма сълзи. Вече няма отчаяние. Чувствам се така, сякаш сърцето ми се е отказало от всичко и сега тялото ми го отразява, защото не мога да помръдна. Есен е и вечерта пада бързо, красивият залез веднага се сменя с мрак, а аз все още седя там. Гледам замъка и си представям как неговите обитатели са скандализирали Женева в началото на XIX в.
Къде е онзи гръм, който е дал живот на чудовището?
Не пада никакъв гръм. Движението, което в този район не е натоварено, става още по-рехаво. Децата ми чакат вечерята, а съпругът ми, който знае в какво състояние съм, скоро ще се притесни. Но за краката ми сякаш е вързано желязно гюле и не мога да помръдна.
Провалих се.
Трябва ли някои да иска прошка за това, че е събудил невъзможна любов?
Нe, по никакъв начин.
Защото и Божията любов към нас също е невъзможна. Никога няма да успеем да отвърнем подобаващо, но въпреки това Той продължава да ни обича. И ни обича толкова, че е изпратил единствения Си син, който да ни обясни, че любовта е силата, движеща слънцето и звездите. В едно от своите послания до коринтяните (което в училище изискваха да знаем наизуст) aпостол Павел казва:
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
И всички знаем защо. Често се случва да чуем велики идеи за промяна на света. Но те са думи, изречени без емоция - лишени са от любов. И колкото и логично и мъдро да звучат, не ни докосват.
Апостол Павел сравнява Любовта с Пророчеството, с Мистериите, с Вярата и Милосърдието.
Защо Любовта да е по-важна от Вярата?
Защото Вярата е просто път, който ни отвежда към Висшата Любов.
Защо Любовта да е по-важна от Милосърдието?
Защото Милосърдието е просто едно от проявленията на Любовта. А цялото винаги е по-важно от своите части. Освен това Милосърдието също е един от многото пътища, които Любовта използва, за да накара хората да се съберат с ближния си.
И всички знаем, че по света има много прояви ни милосърдие без любов. Всяка седмица има по някой „благотворителен" бал някъде. Хората плащат цяло състояние, за да си купят маса, да покажат скъпите си бижута и дрехи и да се забавляват. Тръгват си и вярват, че светът ще стане по-добър благодарение на сумата, оставена през тази нощ за бездомниците в Сомалия, за бежанците от Йемен, за гладуващите в Етиопия. Престават да се чувстват виновни за жестокия спектакъл на мизерията, но така и не се питат къде всъщност отиват парите им.