Или отново ще си тръгне, но в мен ще остане чувството, че съм се борила, докъдето са ми стигнали силите.
Аз съм една нова жена. Отивам да взема нещо, което няма да дойде при мен по своя воля. Той е женен и мисли, че всяка погрешна стъпка може да съсипе кариерата му.
Върху какво трябва да се съсредоточа? Върху това да го разведа, без да разбере.
За пръв път ще се срещна с наркодилър.
Живея в страна, решила да се изолира от света и гордееща се с това. Когато трябва да отидеш до някое градче край Женева, едно става ясно - няма къде да паркираш, освен ако не използваш личния гараж на някой познат.
Посланието е: хич не идвай тук, чужденецо, защото гледката на езерото долу, внушителните Алпи на хоризонта, цветята през пролетта и златните багри на лозята през есента, всичко това сме го наследили от прадедите си, живели тук необезпокоявано. Искаме да продължи да е така, чужденецо. Дори и да си роден и отраснал в някой съседен град, не ни интересува какво имаш да ни разкажеш. Ако искаш да паркираш, си намери някой голям град, пълен с подходящи за паркиране места.
Толкова сме изолирани от света, че все още вярваме в заплахата от голяма ядрена война. Затова е задължително всички сгради в страната да имат противоатомни убежища. Скоро един депутат се опита да премахне този закон, но парламентът беше против - да, може и никога да няма ядрена война, но пък какво да кажем за химическата заплаха? Трябва да защитим нашите граждани. Затова продължават да се строят безкрайно скъпи противоатомни убежища. Превърнати в изби и хранилища до настъпването на Апокалипсиса.
Същевременно има неща, които не успяваме да спрем на границата въпреки всичките ни усилия да се запазим като остров на мира.
Като наркотиците примерно.
Администрацията на кантоните се опитва да контролира продажбите и си затваря очите за купувачите. Въпреки че живеем в рая, не сме ли всички стресирани от движението, от отговорностите, от сроковете и от досадата? Наркотиците стимулират продуктивността (като кокаина) и намаляват напрежението (като хашиша). Затова, за да не даваме лош пример на света, едновременно ги забраняваме и толерираме.
Все пак, ако проблемът започне да се разраства, „по случайност" някоя знаменитост или публична личност се оказва заловена с „наркотични вещества", както казваме на журналистически език. Случаят попада в медийното пространство, за да послужи за пример, да откаже младите, да внуши на населението, че правителството държи всичко под контрол и тежко на онзи, който не желае да спазва закона!
Това се случва максимум веднъж в годината. Но не вярвам само по веднъж в годината някоя важна клечка да слиза в подлеза при моста „Монблан", за да си купи нещо от наркодилърите, които се събират там всеки ден. Ако беше така, те вече щяха да са се махнали поради липса на клиенти.
Пристигам на мястото. Наоколо се разхождат семейства, а съмнителните типове продължават да си стоят, без да се притесняват и без да смущават околните. Освен в случаите, когато минава някоя млада двойка, говореща на чужд език, или когато някой костюмиран висш чиновник пресича през подлеза и веднага след това се връща, гледайки онези мъже право в очите.
Минавам веднъж, стигам до другия край, вземам си една минерална вода и се оплаквам от студа на човек, когото никога не съм виждала. Той не ми отговаря, потънал в собствения си свят. Връщам се и ето че същите мъже са там. Осъществяваме визуален контакт, но минават прекалено много хора, което е необичайно. Обед е и би трябвало да са по скъпите ресторанти, пръснати наоколо, опитвайки се да сключат някоя важна сделка или да прелъстят туристка, дошла в града да търси работа.
Изчаквам малко и минавам за трети път. Отново осъществявам контакт с очи и един от тях с кимване ми дава знак да го последвам. Никога през целия си живот не съм си представяла, че ще направя нещо подобно, но тази година е толкова различна, че вече не се изненадвам от действията си.
Преструвам се, че не ми пука, и тръгвам след него. Вървим две-три минути до Английската градина. Минаваме покрай туристите, които се снимат пред часовника от цветя - една от забележителностите на града. Прекосяваме гарата на влакчето, което обикаля около езерото, сякаш сме в Дисниленд. Накрая стигаме до оградата и се вглеждаме във водата. Като двойка, която съзерцава фонтана Жет д'О, огромната водна струя, която може да достигне сто метра височина и която отдавна е символ на Женева.