Казвам му, че ще поема риска. Знам, че е така. Л И що трийсет грама, а не десет?
- Защото това е минималното количество, за да обвинят някого, че е наркодилър. Наказанието за paзпространение на наркотици е доста по-тежко, отколкото за притежание с цел лична употреба. Сигурна ли сте, че искате да го направите? Ами ако, докато се връщате у вас или отивате при въпросната жена, ви арестуват? Как ще обясните факта, че носите наркотик?
Дали всички наркодилъри са такива, или съм попаднала в ръцете на някой много специален? Би ми било много приятно да остана с часове да си приказвам с този мъж, който е натрупал толкова житейски опит. Но очевидно той е много зает. Моли ме да се върна след половин час с парите в брой. Отивам до банкомата, изненадана от своята наивност. Разбира се, че пласьорите не носят големи количества. Иначе биха ги обвинили, че са наркотрафиканти!
Връщам се и той ме чака. Дискретно му давам парите, а той ми посочва една кофа за боклук, която се вижда от мястото, където сме застанали.
- И моля ви, не оставяйте стоката на лесно достъпно за жената място, за да не я сбърка с нещо друго и да я погълне. Би било катастрофално.
Този човек е уникален - мисли за всичко. Ако беше управител на някоя международна компания, би натрупал цяло състояние от бонуси като акционер. Каня се да продължа разговора, но той вече си е тръгнал. Поглеждам отново към посоченото място. Ами ако там няма нищо? Но тези мъже си имат репутация и не биха направили нещо подобно.
Отивам, оглеждам се на всички страни, изваждам пакета, увит с амбалажна хартия, пъхвам го в чантата и незабавно хващам такси до редакцията на вестника. Пак ще закъснея.
Имам вещественото доказателство. Платих цяло състояние за нещо, което почти няма тегло.
Но как да разбера дали наркодилърът не ме е измамил? Трябва сама да установя това.
Наемам онлайн два-три филма, чиито герои са наркозависими. Съпругът ми се изненадва от това мое ново увлечение.
- Не смяташ да го правиш, нали?
Разбира се, че не! Заела съм се с едно проучване за вестника. Освен това утре ще закъснея. Реших да напиша статия за замъка на лорд Байрон и трябва да мина оттам. Той не бива да се притеснява за мен.
- Не се притеснявам. Мисля, че нещата значително се подобриха след разходката ни в Нион. Трябва да пътуваме повече, може да отидем някъде на Нова година. И то сами, ще оставим децата при майка ми. Говорих с хора, които разбират от тези неща.
„Тези неща" трябва да са онова, което той смята за депресия. С кого точно е говорил? С някой приятел, който може да си развърже езика още първия път, когато пийне повечко, така ли?
- Нищо подобно. С един брачен терапевт.
Какъв ужас! Брачната терапия беше последното, което чух през онзи отвратителен следобед в голф клуба. Да не би двамата да си приказват тайничко?
- Може би проблемът ти е предизвикан от мен. Нe ти отдавам нужното внимание. Постоянно говоря за работа или за нещата, които трябва да свърша. Изгубили сме романтиката, необходима за поддържане на щастливи семейни отношения. Само общата грижа за децата не е достатъчна. Кой знае, може би ще е добре пак да отидем до Интерлакен - това беше първото ни пътуване, след като се запознахме. Можем да изкачим донякъде Юнгфрау и да се полюбуваме на гледката от високото.
Брачен терапевт! Само това липсваше.
Разговорът с мъжа ми ме подсети за старата поговорка, че няма по-сляп от онзи, който не иска да види.
Как може да си помисли, че се чувствам пренебрегната от него? Откъде му е хрумнала толкова смахната идея, след като обикновено аз съм тази, която няма настроение за секс?
От известно време нямаме интензивен сексуален живот. А това е по-важно за стабилността на една двойка, отколкото да се кроят планове за бъдещето или да се говори за деца. Интерлакен! Спомням си времето, когато се разхождахме из това градче само вечер, защото през останалата част от деня се заключвахме в хотела, правехме любов и пиехме евтино вино.
Когато обичаме някого, не ни е достатъчно да познаваме само душата му - искаме да имаме и тялото му. Необходимо ли е? Не знам, но инстинктът ни тласка натам. За секса няма точно определено време или правила, които да се следват. Нищо не може да се сравни с личното откритие, когато свянът отстъпва пред дързостта, тихите стонове се превръщат във викове и неприлични думи. Да, неприлични думи - изпитвам огромно желание да слушам непозволени „мръсотии" по време на акта.
В такива моменти възникват неизменните въпроси:
„Да не стискам много силно?", „По-бързо или по-бавно?". Тези въпроси са неуместни и пречат, но са част от опознаването, сближаването и от взаимното уважение. Много е важно да се говори, за да се изгради съвършената интимност. Обратното би представлявано измама и безмълвно разочарование.