- Разбира се, че са малко. Раздвоените личности, искам да кажа. Но се обзалагам, че почти всички носят в себе си този демон.
От една страна, съм злодейка, която се опитва да натопи невинна жена, без дори да знае причината за своята омраза. От друга страна, съм майка, която се грижи за семейството си с любов и работи здраво, за да не липсва нищо на нейните любими същества, без да разбира откъде черпи толкова сила, че да съхрани чувството непокътнато.
- Сещаш ли се за Джекил и Хайд?
Очевидно „Франкенщайн" не е единствената книга, която не престава да бъде издавана и преиздавана след появата си на бял свят. „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд", написана от Робърт Луис Стивънсън за три дни, следва същия път. Действието се развива в Лондон през XIX в. Лекарят изследовател Хенри Джекил вярва, че доброто и злото съществуват у всички хора. Той решава да докаже своята теория, която всичките му познати осмиват, включително бащата на годеницата му Беатрис. След като се труди неуморно в лабораторията, Джекил успява да създаде формулата, но тъй като не иска да изложи на опасност ничий живот, накрая сам поглъща препарата.
В резултат на това се проявява неговата демонична страна и той я нарича мистър Хайд. Джекил вярва, че може да контролира проявленията на Хайд, но скоро си дава сметка, че е в пълна заблуда - когато пуснем на свобода нашата лоша страна, тя изцяло замъглява всичко добро у нас.
Това е валидно за всички. Така става с тираните, които, общо взето, имат прекрасни намерения в началото, но после, за да постигнат онова, което смятат за добро, прибягват до най-ужасното в човешката природа - терора.
Объркана съм. И уплашена. Това с всеки от нас ли може да се случи?
- Не. Малцина са онези, които нямат ясна представа кое е добро и кое зло.
Не знам дали тия малцина наистина са малцинство. Сблъсках се с подобен случай в гимназията. Имах един учител, който в дадени моменти можеше да е най-добрият човек на света, но внезапно нещо му прищракваше и ставаше съвършено друг. Всички се страхуваха от него, защото беше невъзможно да се предвиди какъв ще е през деня.
Но кой би посмял да се оплаче? В края на краищата учителите винаги имат право. Освен това всички мислехме, че той има някакъв домашен проблем, който скоро ще се разреши. Докато един ден неговият мистър Хайд не излезе от контрол и не нападна един мой съученик. Случаят стигна до директора и учителят беше уволнен.
Оттогава се притеснявам от хората, които са прекалено мили.
- Като онези плетачки.
Да, като онези отрудени жени, които искали справедливост и хляб за бедните и се борили за свободата на Франция срещу ексцесиите на Луи XVI. Когато дошъл режимът на терора, те излизали на площада с гилотината в ранни зори, за да са на първия ред. Седели и плетели, докато очаквали осъдените на смърт. Вероятно са били майки, които през останалото време са се грижели за децата и съпрузите си.
Плетели, за да убиват времето между единия обезглавен и другия.
- Ти си по-силна от мен. За което винаги съм ти завиждал. Предполагам, че това е причината никога да нe разкривам чувствата си - страх ме е да не изглеждам слаб.
Изобщо няма представа какви ги реди. Но разговорът ни е приключил. Той се обръща на другата страна и веднага заспива.
А аз оставам сама с моята „сила" и с поглед, вперен в тавана.
В продължение на една седмица правих онова, което си бях обещала никога да не правя - ходих по разни психиатри.
Записах си часове при трима различни лекари. Графиците им бяха препълнени, а това е знак, че в Женева има повече хора с разстроена психика, отколкото си представяме. Обаждах се и казвах, че е спешно, но рецепционистките ми отвръщаха, че на всички им е спешно, че ми благодарят за проявения интерес, много съжаляват, но не могат да отменят часа на друг пациент.
Използвах коза, който винаги действа - да кажа къде работя. Вълшебната дума „журналист", последвана от името на важен вестник, може да отвори много врати. Или да ги затвори. В този случай знаех, че резултатът ще е положителен. Успях да си запиша часове.
Не казах на никого - нито на съпруга си, нито на шефа си. Отидох при първия психиатър - странен мъж с британски акцент, който веднага ме предупреди, че не работи със здравната каса. Реших, че практикува нелегално в Швейцария.
Обясних много внимателно какво става с мен. Използвах примерите с Франкенщайн и неговото създание, с доктор Джекил и мистър Хайд. Молих го да ми помогне да овладея чудовището, което се кани да се изплъзне от контрола ми. Той попита какво означава това. Не исках да споделям подробности, които щяха да ме компрометират - като опита да извърша нещо с цел една жена несправедливо да бъде арестувана за трафик на наркотици.