Реших да му разкажа някаква измислица. Обясних, че ми хрумват престъпни идеи, като например да убия съпруга си, докато спи. Той попита дали някой от двама ни има извънбрачна връзка, но аз отрекох. Той отлично разбра, но го сметна за нормално. Лечение в продължение на една година със сеанси три пъти седмично ще намали до петдесет процента този импулс. Бях шокирана! Ами ако убия мъжа си преди това? Той отвърна, че случващото се с мен е „трансфер", „фантазия" и че истинските убийци никога не биха потърсили помощ.
Преди да си тръгна, ми взе двеста и петдесет франка и помоли секретарката да ми запише часове от следващата седмица нататък. Аз благодарих, казах, че трябва да проверя графика си, и затворих вратата, за да не се върна никога повече.
Вторият психиатър беше жена. Приемаше здравно-осигурени и беше по-склонна да чуе какво имам да й кажа. Повторих историята, според която ми се иска да убия мъжа си.
- Е, понякога и аз си мисля да убия моя - каза тя с усмивка. - Но и двете знаем, че ако всички жени осъществяваха тайните си желания, почти всички деца щяха да са без бащи. Това е съвсем нормален импулс.
Нормален?
След като поговорихме известно време и ми обясни, че се чувствам „застрашена" от брака, в който без съмнение „няма място за израстване", а моята сексуалност „предизвиква хормонални разстройства, широко известни в медицинската литература", тя ми предписа добре познат антидепресант. Даде ми рецепта и обяви, че докато лекарството започне да действа, ще прекарам още един месец в ада, но скоро след това всичко ще е просто неприятен спомен.
Стига да си пия хапчетата, разбира се. Колко време?
- Различно е. Но вярвам, че след три години вече ще може да намалите дозата.
Големият проблем със здравните застраховки е, че сметката се изпраща в дома на пациента. Платих в брой, затворих вратата и се заклех да не се връщам повече и на това място.
И накрая третото посещение отново беше при мъж. Обзавеждането на кабинета му със сигурност бе струвало цяло състояние. Противно на първите двама, той ме изслуша внимателно и каза, че е съгласен е мен. Наистина съществувал риск да убия мъжа си.
Бях потенциална убийца. Губех контрол над чудовище, което после нямаше да успея да напъхам обратно в клетката.
След това докторът изключително деликатно ме попита дали вземам наркотици.
Опитах веднъж, отвърнах.
Той не повярва. Смени темата. Поговорихме малко за конфликтите, които на всички ни се налага да преодоляваме в ежедневието. После той отново се върна на темата за наркотиците.
- Трябва да ми се доверите. Никой не използва наркотици само веднъж. Знайте, че сте защитени от закона за лекарската тайна. Ще изгубя разрешителното си, ако коментирам каквото и да било, свързано с вас. По-добре да си поговорим открито, преди да запишете следващия си час. Не само вие трябва да ме приемете като лекар. Аз също трябва да ви приема като пациент. Така действат нещата.
Не, настоях. Не употребявам наркотици. Познавам законите и не съм тук, за да лъжа. Искам просто да разрешим проблема ми възможно най-бързо, преди да съм причинила нещо лошо на хората, които обичам или които са ми близки.
Съпричастното му лице беше брадато и хубаво. Той кимна, преди да отговори:
- В продължение на години сте трупали това напрежение, а сега искате да се освободите от него от вечерта до сутринта. Психиатрията и психоанализата не разполагат с такива възможности. Не сме шамани, които с някоя магия да прогонят злия дух.
Естествено, държеше се иронично, но пък ми даде страхотна идея. С което дните ми в търсене на психиатрична помощ приключиха.
Post Tenebras Lux. След мрака - светлина. Намирам се пред старата градска стена - сега паметник, дълъг сто метра, е внушителните статуи на четирима мъже по средата, заобиколени от по-малки статуи. Един от тях изпъква сред останалите. Той е с покрита глава и дълга брада, а в ръцете си държи онова, което по негово време е било най-мощното оръжие: Библията.
Докато чакам, си мисля: ами ако този мъж в средата се беше родил днес, всички, особено французите и католиците от целия свят, щяха да го нарекат терорист. Неговата стратегия да внедри онова, което е смятал за върховна истина, ме кара да го асоциирам с извратения ум на Осама бин Ладен. И двамата имат една и съща цел - да наложат теократичната държава, в която всички, неизпълняващи считаното за Божи закон, да бъдат наказвани.