И никой от двамата не се поколебава да прибегне до терора, за да постигне целите си.
Казва се Жан Калвин, а Женева била полето на неговата дейност. Стотици били осъдени на смърт и екзекутирани в околностите. Не само католиците, дръзнали да съхранят вярата си, но и учените, в своята отдаденост да търсят истината и лечението на болестите, се осмелявали да поставят под съмнение буквалното тълкуване на Библията. Най-известният случай е с Мигел Сервет, който открил малкия (белодробен) кръг или кръвообращението и заради това умрял на кладата.
Не е грешно да се наказват еретиците и богохулниците. Така ние не ставаме съучастници в техните престъпления (...). Не става дума за човешки пълномощия, Господ е този, който говори (...). Дори ако Той изисква от нас тази строгост, то е, за да докажем, че Му отдаваме дължимото, като Му служим безпрекословно, без да щадим роднините си, без да зачитаме кръвната връзка, забравяйки даже цялото човечество, когато битката е в името на Неговата прослава.
Смъртта и разрухата не се ограничили само в рамките на Женева. Апостолите на Калвин, вероятно представени от по-малките статуи на този паметник, разпространявали неговото слово и липсата на търпимост из цяла Европа. През 1566 г. в Холандия били разрушени редица църкви и „непокорните", те. хората с различна вяра, били убити. Много произведения на изкуството били изгорени на кладата с мотив, че са проява на „идолопоклонничество". Част от световното историческо и културно наследство била изгубена завинаги.
А днес децата ми изучават Калвин в училище, сякаш е бил голям просветител, човек с нови идеи, „освободил" ни от игото на католицизма. Революционер, който трябва да бъде тачен от бъдещите поколения. След мрака - светлина.
Питам се, какви ли мисли са се въртели в главата на този човек? Дали е прекарвал безсънни нощи, знаейки, че се избиват цели семейства, че деца биват отделяни от родителите си и по улиците се лее кръв? Или е бил толкова убеден в своята мисия, че не е оставало място за съмнения?
Дали е смятал, че всичко, което прави, е в името на любовта? Защото мен ме гризе подобна мисъл и представлява сърцевината на сегашните ми проблеми.
Доктор Джекил и мистър Хайд. Онези, които са го познавали, твърдят, че е бил добър човек, който следвал Божието слово и проявявал изненадващо смирение. От него са се страхували, но и са го обичали. Можел да пали тълпите с любовта си.
И понеже историята се пише от победителите, вече никой не си спомня за зверствата му. Днес се гледа на него като на изцелителя на душите, великия реформатор, онзи, който ни е спасил от католическата ерес с нейните ангели, светци, деви, злато, сребро, индулгенции и корупция.
Човекът, когото очаквам, идва и прекъсва размишленията ми. Кубински шаман. Убедила съм моя редактор, че трябва да подготвим материал за алтернативните методи за борба със стреса, обяснявам му аз. Светът на бизнеса е пълен с хора, които ту се държат крайно щедро, ту стоварват гнева си върху най-слабите. Хората са все по-непредсказуеми.
Графиците на психиатрите и психотерапевтите са все по-запълнени и те дори не успяват да приемат всички пациенти. А никой не може да чака с месеци и години, за да лекува депресията си.
Кубинецът ме слуша, без да отрони и думичка. Питам дали можем да продължим разговора в някое кафене, тъй като сме на открито, а температурата падна рязко.
- От облака е - казва той, приемайки моята покана.
Става дума за прословутия облак, който се задържа над града до февруари или март. Само понякога се разнася от мистрала, който изчиства небето, но докарва още по-голям студ.
- Как стигнахте до мен?
Един служител от охраната на вестника ми спомена зa вас. Главният редактор искаше да интервюирам психолози, психиатри и психотерапевти, но това вече е правено стотици пъти.
Имам нужда от нещо оригинално и вие може да сте идеалният човек.
- Не бива да цитирате името ми. Това, което правя, не се покрива от застраховките.
Смятам, че в действителност иска да каже: „Това, което правя, е нелегално".
Говоря около двайсет минути, опитвайки се да накарам кубинеца да се отпусне, но той през цялото време ме изучава. Мургав, с прошарена коса, нисък, облечен с костюм и вратовръзка. Никога не съм си представяла шаманите в подобно облекло.
Обяснявам, че всичко, което ми каже, ще бъде запазено в тайна. Интересува ни само дали много хора търсят помощта му. Защото съм чула, че има лечителски способности.
- Не е вярно. Аз не мога да лекувам. Само Господ може това.
Добре, така е. Но всеки ден се сблъскваме с хора, които се държат странно. И се чудим какво ли е станало с този човек, за когото сме си мислили, че познаваме добре. Защо реагира така агресивно? Дали не е от стреса са в работата?