- Опитайте се да се оставите на нощта, понякога допускайте тя да ви понесе със себе си, вгледайте се в звездите и се опиянете от усещането за безкрая. Нощта с всичките си вълшебства също е път към просветлението. Както тъмният кладенец в най-дълбоката си част крие водата, способна да утоли жаждата, така и нощта, чиято мистерия ни доближава до Бог, крие в сенките си пламък, който може да запали душите ни.
Разговаряме в продължение на два часа. Той настоява, че не ми е необходимо нищо повече от това да се оставя да ме понесе нощта. Според него най-големите ми опасения са безпочвени. Споделям за желанието си да отмъстя. Той ме слуша, без да прави коментари и без да ме съди. Докато говоря, се чувствам по-добре.
Предлага ми да излезем и да се поразходим из парка. При един от входовете има черни и бели квадрати, нарисувани на земята. Има също огромни пластмасови фигури за шахмат. Някакви хора играят независимо от студа.
Шаманът вече не говори, а аз не спирам - на моменти с благодарност за живота, който водя, на моменти проклинайки го. Заставаме пред една от гигантските шахматни дъски. Той изглежда по-заинтригуван от играта, отколкото от думите ми. Преставам да се оплаквам и също започвам да следя играта, въпреки че тя изобщо не ме интересува.
- Стигнете до края - казва най-после.
Да стигна до края ли? Да измамя съпруга си, да сложа кокаин в чантата на моята съперница и да повикам полицията, така ли?
Той се разсмива.
- Виждате ли играчите? Те постоянно са предизвиквани да направят следващия си ход. Не могат да спрат по средата, защото това ще означава да приемат поражението. Идва момент, когато то е неизбежно, но поне са се борили до края. Имаме си всичко необходимо. Няма какво да подобрим. Да смятаме, че сме добри или лоши, праведни или неправедни, всичко това са глупости. Знаем, че днес над Женева е надвиснал облак, който може да остане там месеци наред, но рано или късно ще се махне. Затова продължете напред и се оставете да ви понесе течението.
Нито дума ли няма да произнесе, за да ме възпре от намеренията, които не бива да осъществявам?
- Нито дума. Ако правите каквото не бива, сама ще го усетите. Както казах преди малко, светлината в душата ви е по-силна от мрака. Но за целта трябва да стигнете до края на играта.
Смятам, че никога през живота си не съм чувала по-глупав съвет.
Благодаря му за отделеното време, питам дали му дължа нещо, но той казва, че не.
* * *
Когато се връщам във вестника, шефът ме пита защо съм се забавила толкова. Обяснявам, че понеже става дума за доста необичайна практика, ми е струвало известни усилия, докато получа необходимото обяснение.
- А след като е доста необичайна, да не се окаже, че стимулираме незаконна дейност?
Дали пък не стимулираме незаконна дейност, като поощряваме младите към прекомерна консумация? Дали не стимулираме катастрофите, като говорим за нови коли, които вдигат двеста и петдесет километра в час? Дали не стимулираме депресиите и склонността към самоубийство, като публикуваме материали за преуспели хора, без да обясним как точно са стигнали дотам, карайки другите да си мислят, че нищо не струват?
На главния редактор не му се спори много. Може пък да се окаже интересен материал за вестник, чието водещо заглавие е: „Инициативата „Верига на щастието" успя да осигури осем милиона франка за азиатска страна".
Пиша материал от шестстотин думи - дадено ми е максималното пространство. Вадя всичко от интернет, защото така и не успявам да извлека нищо от разговора с шамана, който се превърна в консултация.
Якоб!
Внезапно възкръсва и ми праща съобщение. Кани ме да излезем на кафе - все едно че няма за правене куп други интересни неща в живота. Къде е изтънченият дегустатор на вина? Къде е мъжът, който сега се опива от най-мощния афродизиак на света - властта?
И преди всичко, къде е любимият от ученическите години, когото познавах във време, когато всичко беше възможно?
Ожени се, промени се и ми праща съобщение, за да ме покани на кафе. Не можа ли малко по-творчески да подходи и, да предложи да отидем да се надбягваме голи в Шамони? Можеше да ме заинтригува повече.
Нямам никакво намерение да му отговарям. Бях обидена и унизена от мълчанието му в продължение на няколко седмици. Да не мисли, че ще хукна само защото ми е оказал честта да ме покани да правим нещо?
След като си лягам, слушам (със слушалки) част от записа с кубинеца. Докато още се преструвах, че съм просто журналистка, а не една уплашена от себе си жена, аз попитах дали автотрансът (или медитацията, която е предпочитаната от него дума) може да направи така, че човек да успее да забрави нещо или някого. Засегнах темата по такъв начин, че да се подразбира „любов" или „травма, нанесена посредством вербална агресия" - тоест онова, за което говорехме в момента.