А като капак на всичко съпругът търпи мълчаливо. Не се оплаква и не прави сцени. Разбира, че всичко ще отмине. И ние знаем, че ще отмине, но в момента то е по-силно от нас.
Нещата се проточват месец, два, година... Всички продължават да мълчат.
И не става дума за искане на позволение. Поглеждаме назад и разбираме, че и ние сме разсъждавали като хората, които сега ни обвиняват. Също като тях сме осъждали изневерите и сме смятали, че на друго място наказанието би било замеряне с камъни. До деня, в който не се случи на нас. Тогава измисляме хиляди извинения за поведението си, повтаряйки, че имаме право да сме щастливи, макар и за малко, защото рицарите, които убиват чудовища, съществуват само в детските приказки. Истинските чудовища никога не умират, но въпреки това имаме пълното право и дори сме длъжни да изживеем някоя приказка за възрастни поне веднъж в живота си.
И тогава идва моментът, който сме се опитвали да избегнем на всяка цена и който сме отлагали толкова дълго: моментът, в който трябва да решим дали ще останем заедно, или ще се разделим завинаги.
Но с него идва и страхът да не допуснем грешка, каквото и да е решението ни. И се молим някой да избере вместо нас, да ни изгонят от дома или спалнята, защото не сме в състояние да продължаваме така. Накрая вече не сме една личност, а две или повече, съвсем различни една от друга. И тъй като досега не ни се е случвало, не знаем какво ще излезе от това. Факт е, че сeгa се намираме в ситуация, която ще накара някого на страда. Или двама, или повече...
... Но преди всичко тя ще разруши самите нас, какъвто и да е изборът.
Движението съвсем е спряло. Точно днес! Женева с нейните по-малко от двеста хиляди души население се държи така, сякаш е центърът на Вселената. Дори има хора, които вярват в това и долитат от своите страни тук, за да провеждат срещи на върха. Те обикновено са в околностите и рядко засягат трафика. Най-много да видим някой хеликоптер да прелита над града.
Не знам какво има днес, но една от основните ни пътни артерии е затворена. Прочетох днешните вестници, но не и рубриките с местни новини. Знам, че големите световни сили са изпратили свои представители да обсъждат „на неутрален терен" заплахата от разпространението на ядрено оръжие. А това пък какво общо има с моя живот?
Има много общо. Рискувам да закъснея. Трябваше да използвам градския транспорт вместо тази тъпа кола.
Всяка година в Европа се харчат близо седемдесет и четири милиона швейцарски франка (към осемдесет милиона щатски долара) за наемането на частни детективи, чиято специалност е да следят, да снимат и да предоставят на хората доказателства, че техните партньори им изневеряват. Докато останалата част от континента е в криза и предприятията фалират или уволняват служителите си, пазарът на прелюбодейството е в голям разцвет.
Но не само детективите се облагодетелстват. Компютърни специалисти са разработили приложения за смартфони като например „SOS Alibi". Употребата му е много проста. В определения час праща на половинката ви любовно съобщение директно от вашия офис. Така, докато сте в чаршафите с някой друг и пиете шампанско, в мобилния телефон на вашия партньор кацва есемес, с който го предупреждавате, че ще си тръгнете по-късно от работа заради непредвидено събрание. Има и друго приложение - „Excuse Machine", - което предлага куп извинения на френски, немски и италиански и можете да си изберете най-подходящото за деня.
Освен детективите и компютърните специалисти печелят и хотелите. Тъй като всеки седми швейцарец има извънбрачна връзка (по официални данни), вземайки предвид броя на семейните в страната, говорим за четиристотин и петдесет хиляди души, на които им трябва дискретна стая за срещи. За да привлече клиенти, управителят на един луксозен хотел веднъж заяви: „Разполагаме със система, която позволява извлечението от кредитната карта да отразява престоя като сметка от обяд в нашия ресторант". Мястото стана любимо на онези, които могат да си позволят да похарчат шестстотин франка за един следобед. Тъкмо натам карам сега.
След половинчасов стрес най-накрая оставям да ми паркират колата и на бегом се качвам в стаята. Благодарение на услугата за електронни съобщения знам точно къде трябва да отида, без да се налага да питам на рецепцията.