От френското кафене на границата до мястото, където се намирам сега, не беше необходимо нищо повече - обяснения, клетви за вярност, повторна среща, да сме сигурни, че точно това искаме. И двамата се бояхме да разсъждаваме много, за да не ни хрумне да се откажем, така че решението беше взето без много въпроси и отговори.
Вече не е есен. Отново е пролет, аз съм на шестнайсет години, а той - на петнайсет. Като по чудо си възвърнах девствеността на душата (тази на тялото е безвъзвратно изгубена). Целуваме се. Господи, вече бях забравила какво е, мисля си. Живеех единствено в търсене на онова, което смятах, че искам - кога какво да правя, кога да престана, - и се примирявах със същото отношение от страна на съпруга ми. Всичко беше сбъркано. Вече не се отдаваме напълно един на друг.
Може би той ще спре дотук. Никога не сме стигали по-далече от целувките. Бяха дълги и вкусни, разменяни тайно в някое ъгълче в училище. Но ми се искаше всички да ме видят и да ми завиждат.
Той не спира. Езикът му има горчив вкус - смесица от цигари и водка. Неловко ми е и съм напрегната, трябва и аз да изпуша една цигара и да пийна водка, за да сме при равни условия, мисля си. Внимателно го избутвам, отивам до минибара и на една глътка изпивам миниатюрно шишенце джин. Алкохолът изгаря гърлото ми. Моля го за цигара.
Той ми подава една, но първо ми напомня, че стаята е за непушачи. Какво удоволствие е да се нарушават правилата, включително и толкова глупавите като това! Дръпвам веднъж и ми става лошо. Не знам дали е от алкохола или от цигарата, но в съмнението си отивам до банята и я хвърлям в тоалетната. Той идва и застава зад мен, целува ме по врата и ушите, прилепя тялото си към моето и аз усещам ерекцията му.
Къде са моралните ми устои? Какви мисли ще минават през главата ми, след като си тръгна от тук и се върна към нормалния си живот?
Той ме дръпва отново в стаята. Обръщам се и пак го целувам по устата. Смуча езика му с вкус на тютюн, слюнка и водка. Хапя устните му, а той – за пръв път – докосва гърдите ми. Сваля роклята ми и я хвърля в единия ъгъл. За част от секундата изпитвам срам от тялото си – вече не съм момичето от онази пролет училището. Стоим прави. Завесите са дръпнати встрани и езерото Леман служи като естествена бариера между нас и хората от сградите на отсрещния бряг.
Във въображението се предпочитам да вярвам, че някой ни гледа, и това ме възбужда още повече – дори повече от целувките по гърдите ми. Аз съм уличницата, проститутката, която е наета от големия шеф да се качи с него в хотела – способна съм да направя абсолютно всичко.
Но това усещане не продължава дълго. Отново съм на шестнайсет години, когато по няколко пъти на ден мастурбирах, мислейки за него. Притискам главата му към гърдите си и го моля да хапе зърната ми. Силно. И викам от болка и удоволствие.
Той продължава да е облечен, а аз съм чисто гола. Натискам главата му надолу и го моля да ме ближе. Но в този момент той ме хвърля на леглото, съблича се и ляга върху мен. Ръцете му търсят нещо на нощното шкафче. Губим равновесие и падаме на пода. Като начинаещи, да - ние сме начинаещи и не ни е срам от това.
Той намира каквото търси - презерватив. Моли ме да му го сложа с уста. Правя го неумело и доста несръчно. Не разбирам защо е нужно. Не вярвам да смята, че ще го заразя с нещо или че си лягам с всеки срещнат. Но зачитам желанието му. Усещам неприятния вкус на лубриканта върху латекса, но съм решена да се науча да го правя. Не позволявам да си проличи, че за пръв път в живота си ползвам това нещо.
Когато приключвам, той ме обръща по корем и ме кара да застана на четири крака. Господи, случва се! И аз съм щастлива, казвам си.
Но вместо във вагината ми, започва да прониква отзад. Това ме плаши. Питам го какво прави, но той не ми отговаря, а само взема още нещо от нощното шкафче и го нанася върху ануса ми. Разбирам, че е вазелин или нещо подобно. Веднага след това ме кара да мастурбирам и съвсем бавно влиза в мен.
Следвам указанията му и отново съм момиче, за което сексът е табу. И боли. О, боже, много боли. Повече не мога да мастурбирам, просто се вкопчвам в чаршафите и хапя устни, за да не крещя от болка.
- Кажи, че те боли. Кажи, че никога преди не си го правила. Викай - нарежда ми той.
Още веднъж му се подчинявам. И почти не лъжа - правила съм го четири-пет пъти, но никога не ми е харесвало.
Движенията му стават все по-интензивни. Той стене от удоволствие. Аз стена от болка. Вкопчва се в косата ми така, сякаш съм някакво животно, сякаш съм кобила, и скоростта на галопа се увеличава. Внезапно излиза от мен, смъква презерватива, обръща ме и свършва върху лицето ми.