Опитва се да сдържа стоновете си, но те са по-силни от неговия самоконтрол. Постепенно се отпуска върху мен. Аз съм уплашена, но същевременно очарована от всичко случило се. Той отива в банята, изхвърля презерватива в кошчето за боклук и се връща.
Ляга до мен, пали втора цигара, ползва за пепелник чашата от водка, която слага върху корема ми. Прекарваме доста време, безмълвно загледани в тавана. Той ме гали. Вече не е яростният мъж отпреди няколко минути, а романтичният младеж, който в училище ми говореше за галактики и за интереса си към астрологията.
- Не бива да оставяме по себе си никакви миризми.
Думите ме връщат към реалността по най-бруталния начин. Очевидно не му е за пръв път. Затова значи са били презервативът и практичните мерки, за да може всичко да продължи по начина, по който си е било, преди да влезем в тази стая. Мълчаливо го мразя и го ругая, но прикривам всичко с усмивка. Питам дали знае някой номер за премахване на миризмите.
Казва, че е достатъчно да се изкъпя, като се прибера, преди да прегърна мъжа си. Също ме съветва да се отърва от бикините, защото вазелинът ще остави следи.
- Ако той си е вкъщи, влез на бегом и кажи, че страшно ти се ходи до тоалетната.
Повръща ми се. Толкова време чаках, за да бъда тигрица, а бях използвана като кобила. Ала животът е такъв - реалността никога не се доближава до нашите младежки романтични фантазии.
Добре, така и ще направя.
- Искам пак да те видя.
Готово. Това простичко изречение беше достатъчно, за да превърне отново в рай онова, което ми се струваше самият ад. Да, и аз искам да те видя отново. Бях нервна и плаха, но следващия път ще е по-добре.
- Всъщност беше страхотно.
Да, беше страхотно, но едва сега си давам сметка. Знаем, че тази история е обречена, но в момента това няма никакво значение.
Няма да говоря повече. Само ще полежа до него, докато допушва цигарата си, ще се облека и ще изляза първа.
Ще изляза през същата врата, през която влязох. Ще взема същата кола и ще карам към същото място, където се прибирам всяка вечер. Ще вляза на бегом, ще кажа, че имам разстройство и трябва да ида до тоалетната. Ще се изкъпя, премахвайки и малкото, останало от него.
Едва тогава ще целуна съпруга и децата си.
В онази стая ние не бяхме двама души с едни и същи намерения.
Аз търсех една изгубена романтика, а него го водеше инстинктът на ловеца.
Аз търсех момчето от младостта си, той искаше привлекателната и дръзка жена, която взе интервю от него преди изборите.
Аз бях повярвала, че животът ми може да придобие друг смисъл, той просто смяташе, че следобедът ще му донесе нещо по-различно от досадните политически дискусии.
За него беше просто развлечение, макар и опасно. За мен беше нещо непростимо, жестоко, проява на нарцисизъм, примесен с егоизъм.
Мъжът изневерява, защото му е заложено в гените. Жената го прави, защото няма достатъчно достойнство, и освен че отдава тялото си, винаги отдава по малко и от сърцето си. Истинско престъпление. Обир. По-лош от нападение на банка, защото, ако един ден се разкрие (а то винаги се разкрива), ще нанесе непоправими поражения на семейството й.
За мъжете изневярата е просто „глупава грешка". За жените е духовно убийство на онези, които ги обичат и подкрепят като майки и съпруги.
Легнала до мъжа ми, си представям как Якоб лежи до Мариан. В неговата глава тревогите са други - предстоящите политически срещи, задачите, които трябва да изпълни, препълненият с ангажименти график. Докато аз, идиотката, се взирам в тавана и си припомням всяка секунда, която изживях в хотела, и превъртам отново и отново порнофилма, в който бях главна героиня.
Сещам се за момента, когато погледнах през прозореца и ми се прииска някой да следи с бинокъл всичко това - може би дори да мастурбира, виждайки ме в подчинено положение, как ме унижават, как проникват в мен отзад. Как само ме възбуди тази мисъл! Направо полудях, след като открих тази моя страна, която въобще не познавах.
На трийсет и една години съм. Не съм дете и мислех, че за мен вече няма нищо ново. Обаче има. Аз съм загадка за самата себе си, отворих някои затворени врати и искам да продължа нататък, да опитам всичко, за което знам, че съществува - мазохизъм, групов секс, фетиши, всичко.
Не мога да кажа: не искам повече, вече не те обичам, всичко беше просто една фантазия, породена от моята самота.
Може би наистина не го обичам. Но обичам онова, което той събуди в мен. Отнесе се без капчица уважение, отне ми достойнството, не се притесни да направи точно онова, което иска, докато аз отново се опитвах да угодя на някого.