- Да. Жена ми ме напусна заради това. А то не може да бъде причина за толкова радикално решение.
И как е реагирал?
- Можех да помоля за помощ духовете, но щях да платя за това през следващия си живот. За да устоя на изкушението да си я върна с помощта на магията, се заех да изучавам проблема.
Донякъде неохотно, кубинецът започва да обяснява като учител:
- Изследователи от университетите в Остин и Тексас са се опитали да намерят отговор на въпроса, който мнозина си задават, а именно, защо мъжете изневеряват повече от жените, макар и да разбират, че поведението им е разрушително и че хората, които обичат, ще страдат. Стигнали са до извода, че всъщност мъжете и жените изпитват еднакво желание да изневерят на партньора си. Само че жените умеят да се контролират по-добре.
Той поглежда часовника си. Моля го да продължи и усещам, че май се радва да разкрие душата си пред някого.
- Кратки срещи, целящи единствено задоволяването на сексуалния инстинкт, без никакво емоционално обвързване от страна на мъжа, са позволили запазването и продължаването на човешкия род. Умните жени не би трябвало да обвиняват мъжете за това. Те се опитват да устоят, но са биологично по-неспособни да го направят. Прекалено технично ли подхождам?
Не.
- Забелязали ли сте как хората се страхуват повече от паяци и змии, отколкото от автомобили, въпреки че загиналите в инциденти на пътя са повече? Това е така, защото съзнанието ни е още в пещерната ера, когато змиите и паяците са били смъртоносни. Същото се случва и с необходимостта мъжът да има много жени. В онези времена той е ходел на лов и природата го с научила така - запазването на рода е приоритет, трябва да забремениш колкото се може повече жени.
А жените не са ли мислели за запазването на рода?
- Разбира се, че са мислели. Но докато за мъжете ангажиментът към рода е траел максимум единайсет минути, то за жената всяко дете е означавало девет месеца носене освен грижите да го изхрани и опази от опасностите, от паяците и от змиите. Затова инстинктът й се е развил по друг начин. Любовта и самоконтролът са станали по-важни.
Той ми говори за себе си. Опитва се да оправдае постъпките си. Оглеждам се наоколо и виждам онези индийски диаграми, кристалите и ароматните пръчици. В действителност всички сме еднакви. Допускаме едни и същи грешки и продължаваме да си задаваме все същите въпроси без отговор.
Кубинецът отново поглежда към часовника си и ми казва, че времето ни е свършило. Ще дойде друг човек, а не му се ще пациентите му да се засичат в чакалнята. Става и ме изпраща до вратата.
- Не искам да бъда груб, но ви моля повече да не ме търсите. Вече ви казах всичко, което имах да кажа.
В Библията пише:
Веднъж привечер, като стана от леглото си, Давид се разхождаше по покрива на царския дом и от покрива съгледа жена, която се къпеше; а жената беше много хубава. Давид прати да узнаят, коя е тая жена. И казаха му: това е Вирсавия, Елиамова дъщеря, жена на хетееца Урия. Давид прати слуги да я вземат; и тя дойде при него, и той спа с нея. А когато тя се очисти от своята нечистота, върна се у дома си. Тая жена стана непразна и прати да обадят на Давида и да кажат: непразна съм.
Тогава Давид наредил Урия, неговият верен воин, да поведе войската в опасна битка. Така Урия загинал, а Вирсавия заживяла заедно с царя в двореца му.
Давид - големият пример, идолът на поколения наред, безстрашният воин - не просто е извършил прелюбодеяние, а дори е наредил да убият неговия съперник, възползвайки се от верността му и от добротата му.
Не са ми необходими библейски оправдания за изневерите и убийствата. Но си спомням тази история от ученическите ни години, когато с Якоб се целувахме през пролетта.
Наложи се да минат петнайсет години, за да се повторят нашите целувки, а когато най-сетне се случи, всичко беше точно както не си го представях. Той беше суров, егоистичен и мрачен. Въпреки това ми хареса и исках да се случи отново, колкото се може по-скоро. За петнайсет дни с Якоб се видяхме четири пъти. Малко по малко нервното напрежение изчезна. Правихме както нормален, така и по-нестандартен секс. Засега не съм успяла да осъществя фантазията си да го вържа и да го накарам да ме ближе, докато не мога повече да издържам на удоволствието, но съм на път да я реализирам.
Постепенно Мариан губи значимост за нашата любовна връзка. Вчера пак бях със съпруга й и това доказва колко маловажна и отсъстваща е тя от всичко случващо се. Вече не искам мадам Кьониг да разбере и да реши да се развежда, защото така се наслаждавам на удоволствието да си имам любовник, без да се налага да се откажа от всичко, което съм постигнала с толкова усилия и с контрол над чувствата си - деца, съпруг, работа и дом.