А какво да правя с кокаина, който съм скрила тук и може да бъде намерен всеки момент? Похарчих толкова пари за него. Не мога да се опитам да го препродам. Би било крачка към затвора „Вандьовр". Заклех се никога повече да не опитвам. Мога да го подаря на хора, за които знам, че го употребяват, но репутацията ми би пострадала, а по-лошото е, че има вероятност да ме попитат дали мога да осигуря още.
Осъществяването на мечтата ми да спя с Якоб ме накара да полетя в небесата, а после ме върна обратно към действителността. Открих, че макар да смятах това за любов, то е просто страст, обречена да изтлее във всеки един момент. И изобщо не се опитвам да я поддържам - вече изживях авантюрата, удоволствието от прекрачването на нормите, новия сексуален опит, радостта. И не изпитвам нито капчица угризения. Подарявам си нещо, което съм заслужила след толкова години благоприличие.
В мир съм със себе си. По-точно, бях в мир със себе си до днес.
След като толкова нощи спах добре, чувствам, че чудовището се е върнало и се надига от пропастта, където беше захвърлено.
В мен ли е проблемът или в наближаващата Коледа? Това време на годината ме потиска най-много. И не става дума за хормонални разстройства или за липсата на някои химични елементи в организма ми. Радвам се, че в Женева нещата не са така прекалени като в други страни. Веднъж прекарах празниците в Ню Йорк. Навсякъде имаше светлини, украси, улични хорове, натруфени витрини, елени, камбанки, изкуствени снежинки, дървета с топки във всевъзможни цветове и размери, усмивки, залепени на всички лица... Бях абсолютно убедена, че нещо съм сбъркана, че съм единствената, която не си е на мястото. Въпреки че никога не съм вземала ЛСД, си представям, че би ми била необходима тройна доза, за да понеса всички онези цветове.
Тук най-много да видим някоя лека украса по витрините на главната улица, основно заради туристите. (Купете! Занесете на децата си нещо от Швейцария!) Но аз още не съм минавала оттам, следователно това странно усещане не може да е заради празника. Наоколо няма нито един Дядо Коледа, окачен да виси на комин, за да ни подсеща да сме щастливи през целия месец декември.
Въртя се насам-натам в леглото както винаги. Съпругът ми спи както винаги. Правихме любов. Това напоследък се случва по-често, не знам дали за прикритие, или защото либидото ми се е пробудило, но е факт, че съм сексуално по-привлечена от него. Не ме пита нищо, когато закъснявам, нито пък проявява ревност. Освен първия път, когато, следвайки инструкциите на Якоб, ми се наложи да вляза директно в банята, за да махна и най-малката следа от издайнически миризми и петна. Сега винаги си нося резервни бикини, къпя се в хотела и влизам в асансьора с перфектен грим. Не съм напрегната и не предизвиквам подозрения. Два пъти се засякох там с познати, поздравих ги и ги оставих да се чудят: „Дали не се среща с някого?". Хубаво е за егото и е абсолютно безопасно. В края на краищата, щом се намират в хотелския асансьор, въпреки че живеят в града, значи са точно толкова виновни, колкото и аз.
Заспивам, а след няколко минути пак се събуждам. Виктор Франкенщайн създаде своето чудовище, доктор Джекил позволи на мистър Хайд да излезе на повърхността. Това засега не ме плаши, но може би вече трябва да обмисля някои правила на поведение.
От една страна, съм искрена, мила, внимателна и делова, способна да запазя самообладание в трудни моменти, особено ако някой е агресивен по време на интервю или се изплъзва от въпросите ми.
Но в момента откривам и другата си страна, която е много по-спонтанна, дива, нетърпелива и която не се ограничава само до хотелската стая, където се срещаме с Якоб, а започва да се проявява и в ежедневието ми. Лесно се раздразвам, когато продавачът си приказва с някой клиент, въпреки че има опашка. Отивам до супермаркета по задължение и вече не гледам цените и срока на годност. Когато някой ми каже нещо, с което не съм съгласна, веднага му възразявам. Обсъждам политиката. Защитавам филми, които никой не понася, и критикувам тези, които всички харесват. Обожавам да шокирам околните с абсурдни и напълно неуместни мнения. С две думи, преставам да съм сдържаната жена, която винаги съм била.
На хората вече започва да им прави впечатление. „Различна си!", коментират. Това е на крачка от „Криеш нещо". Което скоро ще стане на: „Щом си толкова потайна, значи не ти е чиста работата".
Може и да е параноя, разбира се. Но днес се чувствам така, сякаш съм две различни личности.