Давид просто е трябвало да заповяда да му доведат онази жена. Не е дължал обяснения на никого. Въпреки всичко, когато е възникнал проблем, е изпратил съпруга да поведе войската в битка. В моя случай е по-различно. Колкото и да са сдържани швейцарците, има моменти, когато са неузнаваеми.
На първо място при шофирането. Ако се забавим и за част от секундата, след като е светнало зелено, моментално започват да натискат клаксоните. Ако минем в друга лента, макар и с пуснат мигач, винаги можем да видим начумерено лице в огледалото.
Вторият случай е свързан с опасната тема за промените - независимо дали става дума да се смени къщата, работата или поведението. Всичко трябва да е стабилно, всички трябва да се държат по очаквания начин. Моля ви, не се опитвайте да бъдете различни и да се променяте час по час, защото така представлява заплаха за цялото общество. На тази страна й е коствало много, докато стихне до днешното си състояние на „завършеност“, не искаме да „се реформираме“ отново.
С цялото ми семейство се намираме на мястото, където е бил убит Уилям, братът на Виктор Франкенщайн. Тук векове наред имало едно блато. След като в неумолимите ръце на Калвин Женева се превърнала в уважаван град, болните били докарвани тук, където обикновено умирали от глад и студ. По този начин градът не можел да бъде застигнат от никаква епидемия.
Пленпле е огромно място, единственото в центъра на града, където на практика няма никаква растителност. През зимата вятърът пронизва до кости. През лятото от нас се лее пот заради слънцето. Пълен абсурд. Но кога ли са били необходими някакви смислени причини за съществуването на нещата?
Събота е и навсякъде има сергии, където се продават антики и вехтории. Този панаир се е превърнал в туристическа атракция и дори присъства в пътеводителите и справочниците като „място, което си заслужава да се посети". Предмети от началото на XVI в. стоят редом с видеоуредби. Старинни бронзови скулптури от далечна Азия са наредени до отвратителни мебели от 80-те години. Пълно е с народ. Има познавачи, които търпеливо разглеждат някой предмет и надълго разговарят с продавачите. Повечето, и туристи, и местни зяпачи, си намират неща, които никога няма да им потрябват, но тъй като са на много изгодна цена, накрая ги купуват. Прибират се вкъщи, ползват ги по веднъж и после ги прибират в гаража с мисълта: „За нищо не стават, но пък цената беше смешна".
Налага се да следя децата през цялото време, защото искат да пипнат всичко - от ценни кристални вази до сложни играчки от началото на XIX в. Но пък така разбират, че има и по-смислени занимания от електронните игри.
Едното ме пита дали може да купим някакъв метален клоун с мърдащи се крайници и уста. Съпругът ми знае, че интересът към новата играчка ще трае само докато се приберем у дома. Казва, че е много „стар" и че може да си купим нещо ново на връщане. В същото време вниманието им е привлечено от една кутия със стъклени топчета, с каквито едно време децата са си играели на двора.
Очите ми се спират на малка картина, на която е изобразена гола жена, легнала в леглото, и един отлитащ ангел. Питам продавача колко струва. Преди да ми каже цената (евтинийка), ми обяснява, че е репродукция, направена от някакъв непознат местен художник. Съпругът ми присъства на всичко, без да каже каквото и да било, но още преди да съм успяла да благодаря за информацията и да продължа нататък, той вече е платил картината. Защо го направи?
- Това е един стар мит. Когато се приберем, ще ти разкажа.
Изпитвам непреодолимо желание отново да се влюбя в него. Никога не съм преставала да го обичам - винаги съм го обичала и ще продължа да го обичам, - но нашето съжителство се е превърнало в нещо много близко до монотонността. И докато любовта може да устои на това, то за страстта е фатално.
Изживявам един изключително сложен момент. Знам, че връзката ми с Якоб няма бъдеще и че съм се отдалечила от мъжа, с когото съм изградила живота си.
Който казва, че „любовта стига", лъже. Не стига и никога не е била достатъчна. Големият проблем е, че хората вярват на книгите и на филмите - двама души се разхождат по плажа, хванати за ръце, съзерцават залеза, правят страстна любов всеки ден в прекрасни хотели с изглед към Алпите. Аз и съпруга ми вече сме правили всичко това, но магията трае само година или максимум две.
Веднага след това идва бракът. Изборът и подреждането на дома, планирането на детската стая за бебетата, които ще се появят, целувките, мечтите, наздравицата с шампанско насред празното помещение, което скоро ще стане точно такова, каквото сме си го представяли - с всичко на мястото си. Две години по-късно вече се е родило първото дете, в къщата няма повече място за нищо и ако добавим нещо, рискуваме да заприличаме на онези, които живеят, за да впечатляват околните и които непрекъснато купуват и почистват антики (които по-късно ще бъдат продадени за без пари от техните наследници и накрая ще се озоват на панаира в Пленпле).