След три години брак единият вече отлично знае какво мисли другият. На тържествата и вечерите сме принудени за сетен път да слушаме все същите истории, да се преструваме на изненадани и от време на време да трябва да ги потвърждаваме. Сексът се превръща от страст в задължение и затова се случва все по-рядко. Съвсем скоро е само по веднъж седмично, ако не и още по-рядко. Жените се срещат и говорят за неутолимата страст на мъжете си, което си е огромна лъжа. Всички знаят това, но никоя не иска да остане по-назад.
Тогава идва моментът за извънбрачните връзки. Жените коментират - да, те коментират! - своите любовници и тяхната неутолима страст. Тук вече има доза истина, защото в повечето случаи това става само във вълшебния свят на самозадоволяването, който е толкова реален, колкото и онзи на оставилите се да бъдат прелъстени от първия срещнат, независимо от неговите качества. Купуват скъпи дрехи и демонстрират благоприличие, въпреки че разкриват повече чувственост от момиче на шестнайсет години - с тази разлика, че момичето знае каква сила притежава.
Най-накрая идва мигът на примирението. Съпругът прекарва много часове извън дома, зает с работата си, а жената посвещава повече време на грижите за децата. В момента се намираме в тази фаза и аз съм готова да направя всичко възможно, за да се влюбя отново в мъжа си.
Любовта не е просто чувство, любовта е изкуство. И като всяко изкуство вдъхновението не е достатъчно, трябва и много труд.
Защо ангелът отлита и оставя жената сама в леглото?
- Не е ангел. Това е Ерос, гръцкият бог на любовта. Девойката с него в леглото е Психея.
Отварям бутилка вино, наливам в чашите ни. Той поставя картината над камината без огън - тя служи само за декорация в домовете с централно отопление И започва:
- Имало едно време една красива принцеса, на която всички се възхищавали, но никой не се осмелявал да я поиска за жена. Отчаян, царят се допитал до Аполон. Той му казал, че Психея трябва да бъде оставена сама, облечена в черно, на върха на една планина. Преди да изгрее денят, една змия щяла да дойде при нея, за да я направи своя жена. Царят се подчинил. Принцесата чакала цяла нощ идването на своя съпруг, умирайки от страх и студ. Най-накрая заспала. Когато се събудила, видяла, че се намира в чуден палат, с царска корона на главата. Всяка нощ съпругът й идвал при нея и я любел. Но й бил поставил едничко условие - Психея можела да има всичко, което си пожелае, но трябвало да му се довери изцяло и никога не бивало да вижда лицето му.
Колко ужасно, мисля си, но не се осмелявам да го прекъсна.
- Дълго време девойката живяла щастливо. Имала всички удобства, любов, радост и била влюбена в мъжа, който идвал при нея всяка нощ. Ала понякога изпитвала страх да не би да е омъжена за някоя чудовищна змия. Една сутрин призори, докато съпругът й спял, тя запалила един фенер. И разгледала Ерос, който лежал до нея - бил неописуемо красив. Но той се събудил от светлината. Като видял, че неговата любима не могла да спази единственото му условие, Ерос си тръгнал. Отчаяна, Психея се подложила на редица изпитания, които Афродита, майката на Ерос, й наложила. Дори не е необходимо да казваме, че свекървата умирала от завист заради красотата на снаха си и направила всичко възможно да попречи на сдобряването на двойката. При една от задачите, които трябвало да изпълни, Психея отворила някаква кутия и потънала в дълбок сън.
Нямам търпение да разбера как свършва историята.
- Ерос също бил влюбен и съжалил, че не е бил по-толерантен към жена си. Успял да проникне в двореца и да я събуди с върха на стрелата си. „Щеше да умреш заради любопитството си - казал той. - Искаше да намериш сигурност в познанието и съсипа нашата връзка." Но в любовта никога нищо не е съсипано завинаги. Убедени в това, двамата потърсили Зевс за помощ, умолявайки го да направи така, че бракът им никога да не може да бъде разрушен. Зевс застанал на страната на влюбените и си послужил със силни аргументи и заплахи, докато не получил съгласието на Афродита. От този ден нататък Психея (нашата подсъзнателна и логична същност) и Ерос (любовта) са завинаги заедно.
Наливам втора чаша вино. Облягам глава на рамото му.
- Който не приеме това и започне да търси обяснение за чудото и мистерията на човешките взаимоотношения, ще изгуби най-хубавото от живота.