Облягам глава на рамото му. Всичко, което се канех да кажа, вече губи смисъл. Той знае какво става и успява да се бори със ситуацията по начин, по който аз никога не бих могла.
- Съвсем просто е: стига да не нарушаваш закона, печеленето и губенето на пари на финансовите пазари са позволени.
Бившият магнат се мъчи да поддържа позата си на един от най-богатите хора в света. Но богатството му се беше изпарило за по-малко от година, когато големите финансисти бяха открили, че продава мечти. Опитвам се да изглеждам заинтригувана от думите му. В крайна сметка аз самата помолих шефа да зарежем окончателно онази поредица материали за справянето със стреса и сега имам нова задача.
Мина една седмица, откакто получих съобщението на Якоб, че съм съсипала всичко. Една седмица, откакто обикалях разплакана из улиците, и този момент скоро щеше да ми бъде припомнен с глобата за неправилно паркиране. Една седмица от онзи разговор с мъжа ми.
- Винаги трябва да знаеш как да продадеш една идея. В това се състои успехът - в умението да продадеш онова, което искаш - продължава бившият магнат.
Драги мой, въпреки цялото ти лустро, въпреки този луксозен хотелски апартамент, въпреки лъскавия ти живот и безупречните ти дрехи, ушити от лондонски моделиер, въпреки тази усмивка и грижливо боядисаната ти коса, в която все пак са оставени няколко бели косъма, за да изглежда естествена, въпреки самочувствието, с което се движиш и говориш, има нещо, от което разбирам повече от теб - да ходиш и да продаваш идеи не стига. Трябва да намериш някой, който да ги купи. Това се отнася за търговията, за политиката и за любовта.
Предполагам, драги мой, че разбираш какво имам предвид - ти си имаш графики, диаграми, презентации... но хората искат резултати.
Любовта също се стреми към резултати, ако ще всички да казват, че не е вярно и че самият факт, че обичаш, сам по себе си е достатъчен. Така ли е? Можех да си се разхождам из Английската градина, облечена в коженото палто, което съпругът ми купи от Русия, да гледам есента, да се усмихвам към небето и да повтарям: „Аз обичам и това ми стига". Но дали щеше да е истина?
Разбира се, че не. Аз обичам, но в замяна искам нещо конкретно - да се държим за ръце, да се целуваме, да споделяме мечтите си, да правим страстен секс, да имаме възможността да създадем семейство, да възпитавам децата ни, да остарея до любимия.
- За всяка направена крачка имаме нужда от съвсем ясна цел - обяснява жалкото човече срещу мен с привидно самоуверена усмивка.
Очевидно отново съм на прага на лудостта. Всичко, което прочета или чуя, свързвам с моето емоционално състояние, включително отегчителното интервю с този досаден тип. Мисля по въпроса двайсет и четири часа в денонощието - докато вървя по улицата, докато готвя, докато прахосвам безценни мигове от живота си да слушам неща, които, вместо да ме разсейват, ме тласкат още по-силно към пропастта.
- Оптимизмът е заразителен...
Бившият магнат не спира да говори, сигурен, че ще успее да ме убеди да публикувам всичко във вестника, с което ще дойде неговото възкресение. Чудесно е да се интервюират подобни личности. Необходимо с само да им зададеш един въпрос и те после говорят цял час. Обратно на разговора ми с кубинеца, този път не обръщам внимание на нито една дума. Включила съм диктофона и след това ще сведа монолога до шестстотин думи, което отговаря приблизително на четири минути разговор.
Оптимизмът е заразителен, твърди той.
Ако беше така, щеше да е достатъчно да отидем при човека, в когото сме влюбени, с широка усмивка, преизпълнени с идеи и планове, и да направим презентация на пакета, който предлагаме. Ще се получи ли? Не. Заразява единствено страхът, непрестанният ужас, че никога няма да срещнем някого, с когото да бъдем заедно до края на дните си. И, водени от този страх, сме готови да направим какво ли не, да приемем погрешния човек, убеждавайки се, че тъкмо той е точният избор, единственият, който сам Бог е сложил на пътя ни. За съвсем кратко време търсенето на сигурност се превръща в искрена любов, нещата започват да изглеждат не толкова горчиви и трудни, а чувствата ни могат да бъдат затворени в кутия и напъхани в дъното на някое чекмедже в нашите глави, където ще останат скрити и невидими завинаги.
- Според някои аз съм един от хората с най-добри връзки в моята страна. Познавам много предприемачи, политици, бизнесмени. Това, което се случва с моите компании, е временно. Скоро ще станете свидетелка на завръщането ми.