Докато най-после на един инженер му хрумнало да направи фонтан на това място, откъдето да се освобождава излишната вода.
С течение на времето инженерната наука решила проблема и вече нямало нужда от фонтан. Но след провеждането на референдум жителите решили да го оставят. В града вече имало много фонтани, но този се намирал насред езерото. Какво можели да направят, за да стане по-видим?
Така се родил паметникът мутант. Монтирали мощни помпи и днес струята е с невероятна сила - изхвърля петстотин литра вода в секунда със скорост двеста километра в час. Казват, и аз вече съм го установила лично, че може да се види от самолет на десет хиляди метра височина. Няма си някакво специално име, наричат го просто Жет д'О, Водната струя, и е символ на града - въпреки всичките статуи на конници, героични жени и самотни дечица.
Веднъж попитах Денис - тя е учен - какво мисли за Жет д'О.
- Нашето тяло почти изцяло се състои от вода, през която минават електрически импулси, предаващи информация. Една от тези информации се нарича любов и може да повлияе на целия организъм. Любовта се променя през цялото време. Мисля, че символът на Женева е най-красивият паметник на любовта, сътворен от човека, защото също като нея се променя постоянно.
Хващам мобилния и се обаждам в кабинета на Якоб. Да, можех да звънна направо на личния му номер, но не желая. Говоря с асистента му и казвам, че искам да се срещна с него.
Асистентът ме познава. Моли ме да изчакам на телефона, за да ми потвърди веднага. Минута по-късно се връща и се извинява, че графикът се оказал пълен, кой знае, може би за началото на следващата година? Не, казвам, трябва да се видя с него незабавно, въпросът е спешен.
„Въпросът е спешен" невинаги отваря вратите, но в този случай съм убедена, че имам добри шансове. Сега асистентът се бави две минути. Пита дали може да е в началото на следващата седмица. Казвам, че ще съм там след двайсет минути.
Благодаря и прекъсвам разговора.
Якоб ме моли веднага да се облека - в края на краищата кабинетът му е обществено място, финансирано с държавни пари, и ако ни хванат, може да влезе в затвора. Разглеждам внимателно стените, покрити с дърворезби, и красивите фрески по тавана. Продължавам да лежа чисто гола на кожения диван, вече доста похабен от времето.
Той става все по-нервен. Стои със сако и вратовръзка и трескаво гледа часовника си. Обедната почивка е свършила. Личният му секретар се върна, дискретно почука на вратата, чу едно „заседавам" в отговор и повече не ни безпокои. Оттогава минаха четирийсет минути, което означаваше и няколко провалени срещи.
Когато пристигнах, той ме поздрави с три целувки по бузите и ми посочи с официален жест стола срещу бюрото си. Не ми беше необходима женската интуиция, за да разбера колко се страхува. Каква ли е причината за тази среща? Не разбирам ли, че графикът му е препълнен, защото парламентът скоро ще излезе в почивка и преди това трябва да се решат някои важни проблеми? Не съм ли прочела съобщението му? Сега жена му е сигурна, че между нас има нещо. Трябва да изчакаме малко, да оставим нещата да се поуталожат, преди да продължим да се срещаме.
- Разбира се, че отрекох всичко. Престорих се на шокиран от тези инсинуации. Казах, че достойнството ми е наранено. Че ми е омръзнала липсата на доверие от нейна страна и че може да попита когото си иска за това как се държа. Нима самата тя не беше казала, че ревността е признак на ниско самочувствие? Направих всичко по силите си, но тя просто отвърна: „Стига си се правил на глупак. Аз не се оплаквам, просто разбрах защо напоследък си толкова мил и внимателен. Било е..."
Не го оставих да довърши изречението. Станах и го сграбчих за яката. Той реши, че го нападам, но вместо това започнах да го целувам жадно. Якоб изгуби ума и дума, защото си мислеше, че съм там, за да му вдигна скандал. Но аз продължих да го целувам по устата и по врата, докато развързвах възела на вратовръзката му. Той ме избута. Аз го зашлевих по бузата.
- Първо трябва да заключа вратата. Липсваше ми.
Мина през красивия си кабинет с мебели от XIX в., завъртя ключа, а когато се върна при мен, аз вече бях почти гола - само по бикини.
Докато сваляше дрехите си, засмука зърната ми и аз започнах да стена от удоволствие. Той затисна устата ми с ръка, но аз продължих да издавам тихи стонове.