Което в крайна сметка не ми достави никакво физическо удоволствие. Но сега съм луда от желание, имам нужда от мъж, от много целувки, искам да усещам болката и удоволствието от едно тяло върху моето.
Когато се качваме в спалнята, разбирам, че съм напълно възбудена, луда да правя любов с мъжа си. Но трябва да подходя спокойно - без крайности, иначе той може да се усъмни.
Изкъпвам се, лягам до него, махам таблета от ръцете му и го поставям на нощното шкафче. Започвам да галя гърдите му и той веднага се възбужда. Любим се така, както отдавна не сме го правили. Когато започвам да стена малко по-силно, той ме моли да се контролирам, за да не събудя децата, но аз казвам, че ми е писнало от този коментар и искам да мога да изразявам чувствата си.
Получавам няколко оргазма. Господи, колко обичам този мъж, който сега е с мен! Свършваме, изтощени и потни, затова решавам да се изкъпя отново. Той идва с мен и се заиграва, като поставя подвижния душ между краката ми. Аз го моля да престане, защото вече съм уморена, трябва да се наспим, а така ще ме възбуди отново.
Докато се бършем един друг с хавлиите, в изблик на желание на всяка цена да променя начина, по който гледам на дните си, го моля да ме заведе на нощен клуб. Мисля, че в този момент той се усъмнява, че има нещо различно.
-Утре?
Утре не мога, имам час по йога. След като така или иначе засегна темата, може ли да те питам нещо лично?
Сърцето ми спира. Той продължава:
Защо точно ти ходиш на йога? Толкова си спокойна, в хармония със себе си, жена, която знае много добре какво иска. Не мислиш ли, че си губиш времето?
Сърцето ми отново почва да бие. Не отговарям. Само се усмихвам и го погалвам по лицето.
Тръшвам се на леглото, затварям очи и преди да заспя, си мисля, че навярно преминавам през някаква криза, типична за отдавна омъжените жени. Ще мине.
Не е нужно всички да са щастливи през цялото време. По-скоро никой не може да е вечно щастлив. Трябва да се науча да се боря с реалността.
Драга моя, не се доближавай до мен, предупреждавам аз депресията. Не бъди досадна. Върви при някой друг, който, гледайки се в огледалото, има повече причини да каже: „Животът няма смисъл". Независимо дали ти харесва или не, аз знам как да те победя. Само си губиш времето с мен.
Срещата ми с Якоб Кьониг минава точно както си и представях. Отиваме в „Ла Перл дю Лак", един ресторант на брега на езерото, който навремето беше добър, но не и сега, когато го стопанисва общината. Продължава да е скъп, въпреки че храната е ужасна. Можех да го изненадам с японския ресторант, за който току-що бях научила, но знам, че той ще ме обвини в лош вкус. За някои хора обстановката е по-важна от качеството на храната.
Сега виждам, че преценката ми е била правилна. Якоб се опитва да се представи като голям познавач на виното, оценявайки „букета", „текстурата", „сълзите" - онези мазни капчици, които се стичат по стените на чашата след разклащането й. С две думи, мъчи се да ми докаже, че вече е пораснал и не е момчето от училище. Издигнал се е в живота и сега познава света, виното, политиката, жените и бившите гаджета.
Каква глупост! Ние се раждаме и умираме с вино. Умеем да различим хубавото от лошото и точка.
Но докато не се запознах със съпруга си, всички мъже, които срещах - и които се смятаха за добре възпитани, - намираха избора на вино за свой звезден миг. Всичките правят едно и също: с много съсредоточено изражение подушват тапата, изчитат написаното на етикета, оставят келнера да им налее малко, въртят чашата, оглеждат я срещу светлината, миришат, бавно дегустират, преглъщат и накрая кимват одобрително.
След като присъствах на тази сценка безброй пъти, реших да си сменя компанията и започнах да движа с тъй наречените нърдове - онези отнесени компютърни факири, които другите ми колеги отбягваха. Противно на предсказуемите и превзети познавачи на виното, тези момчета бяха по-истински и изобщо не се напъваха да ме впечатлят. Говореха за неща, които не разбирах. Смятаха например, че съм длъжна да знам поне името „Интел", „понеже го пише на всички компютри". Аз никога не бях обръщала внимание.
Нърдовете ме караха да се чувствам абсолютно неграмотна и лишена от женски чар. Те се интересуваха повече от пиратството по интернет, отколкото от моите гърди и крака. Накрая пак се върнах към сигурността на винените експерти. Докато не срещнах мъж, който не се мъчеше да ме впечатли с изискания си вкус, нито пък ме караше да се чувствам глупачка в разговорите ни за загадъчни планети, хобити и компютърни програми, които заличават следи от посетени страници. След като няколко месеца бяхме гаджета - време, през което опознахме повече от сто и двайсет нови села около Женевското езеро, - той ми предложи брак. Приех на мига.