— Е, ти ще ги изядеш.
Джем я изчака да се качи в асансьора. Този негов жест й се хареса.
Докато слизаше надолу, знаеше, че отново ще отиде при Джем. В главата й нямаше някакъв определен замисъл, може би нямаше и чувство; само желание да отиде отново и да го види. В този момент не си задаваше въпроса какво се крие зад това желание, и не изпитваше нужда да нарече с име породилото се в душата й усещане.
Оставено без име, чувството я правеше по-смела и решителна. Не желаеше да загуби тази смелост и решителност — поне не сега, затова предпочете да остави чувството в себе си без име.
Джем играеше малка игра с Айдан и Айдан играеше игра със себе си — и двамата си играеха с Айдан.
IV
Когато върху връзката между двама души падне сянката на трети, тази връзка не помръква, точно обратното — прояснява се — наяве излизат незабелязвани до сега малки и големи драскотини, пукнатини, следи от поправки и други, чакащи да бъдат поправени.
Айдан изведнъж забеляза това в онази вечер.
Много ясно си спомняше радостта, която я облада, когато се върна у дома и заври там Халюк и Селин. Успешните резултати от събранието, забавният разговор с Джем й бяха доставили удоволствие, но в същото време я бяха напрегнали. Вярваше, че единственото място на света, в което се чувстваше спокойна и което не я задължаваше да бъде успешна и забавна, беше домът й с Халюк и Селин в него.
Този път, виждайки мъжа си и дъщеря си, почувства по-различна радост. Може би угризението за времето, прекарано с Джем, имаше значение за това, но сега все още не го знаеше. В този момент знаеше само едно, че единствено с мъжа си и с дъщеря си можеше да се чувства наистина спокойна и сигурна, и й беше хубаво от това. В този дом царяха спокойствие и сигурност.
Нахрани Селин и с шеги и закачки я приспа. Изгаси лампата, върна се в салона и вечеря заедно с Халюк.
По време на вечерята Халюк заговори за клюките около предстоящия избор на главен лекар в болницата. Разказваше й за машинациите на поддръжниците на сърдечния хирург. От начина, по който го казваше, личеше, че се вълнува от това.
Изведнъж изпита досада. Стомахът й се сви. Нещо тръгна нагоре към гърдите й — сякаш я промушваше с железен шиш. Идваше й да се пресегне и да запуши устата на Халюк с ръка. В началото това беше някакво физическо усещане, но после се превърна в душевно сътресение. Изпита неудържимо влечение да стане от масата, да излезе от къщи и да отиде при Джем, да завършат започнатия с него разговор.
След мъжа, който говореше пренебрежително за богатството си, шегуваше се с живота и не му пукаше за много неща, думите на мъжа й й се сториха жалки, усилията му да постигне някаква длъжност — дребни, и още по-лошо — в нейните очи те бяха признак на слабост и неуспех. Сравняваше мъжа си с другия и изпита съжаление към него, стори й се дребен и безличен, а това я караше да изпитва болезнено влечение към мъжа, когото изобщо не познаваше.
Нямаше да прости на мъжа си, задето допусна да изпита влечение и копнеж по друг мъж — както и не му прости. Този кратък разговор, за който Халюк след това изобщо не си спомняше, доведе до сериозни пукнатини в брака им, чието поправяне се оказа невероятно трудно. Градените в продължение на много години емоционални връзки може и да не се скъсаха съвсем, но се повредиха значително.
Към чувствата й се прибавиха и безпокойството и усещането за вина и срам, че постъпва несправедливо към мъжа си. Може би мъжът й притежаваше талант и способности, които Джем никога нямаше да има, работеше и постигаше всичко, борейки се, на никого нищо лошо не беше направил, не беше я обидил или засегнал, винаги се отнасяше добре с нея. И сега изглеждаше жалък и дребен в очите й заради един надут и безцеремонен човек, който не беше спечелил нищо сам в живота и затова не се боеше, че може да го загуби.
Айдан съзнаваше, че е несправедлива, срамуваше се, но това не променяше чувствата й. Беше ги затворила зад дебели стени и никакви мисли, познания, идеи не можеха да ги прескочат, да се притекат на помощ и да им покажат правия път. Чувства и разум жестоко се бореха в нея и тя се боеше, че разумът ще се огъне пред емоциите.
Не издържа и почти молейки, се обърна към мъжа си:
— Халюк…
Халюк млъкна, но не усети умолителните нотки в думите на жена си: