Джем от предишен опит знаеше как се чувства в момента Айдан.
Също така беше наясно, че изпитва доволство от раната, която й причини.
И въпреки това се усмихваше доволно.
VI
Тогава Айдан си мислеше, че когато човек е готов да изживее онова, което случайността му предлага, тогава животът се променя много по-бързо, отколкото ако промените са планирани. Сподели това с Джем, но той само иронично се усмихна:
— В повечето случаи човек сам си подготвя случайностите.
Джем подлагаше всичко на съмнение и успяваше да посее семенцето му и в главите на околните. Сега Айдан се замисли, дали тяхната среща, която разтърси и промени живота й из основи, е била случайност, или…
В дните и нощите, последвали онази нощ, за която Айдан си казваше, че е „страхотно падение“, беше напрегната и раздразнителна. Някои вечери изобщо не можеше да заспи. Ставаше и пушеше цигара след цигара в салона. Опитваше се да разбере поведението на Джем. Колкото и да се напрягаше, не можеше да проумее какво иска, какво се опитва да направи този мъж. Върна се назад в мислите си, припомни си всичко — първата среща, после разговора при басейна, по-сетнешните им разговори, но не можеше да намери нищо, което да й помогне да разгадае нежеланието у Джем.
Мисълта, че беше отхвърлена, се бе забила като кукичка в мозъка й и колкото повече се опитваше да я извади, толкова раната ставаше по-голяма и боляща. В един момент й мина през ума дали да не отиде при Джем и да го попита направо „Защо“, но усещаше, че това ще я унизи още повече, и се отказа. Правеше — струваше, мислите й се въртяха все около онова, което отвори рана в душата й, и срама, който изпитваше от това. Изведнъж й ставаше горещо, лицето й се зачервяваше. Мисълта, че беше отхвърлена, объркваше всичките й останали мисли и чувства.
Цялата й същност, навици, характер, принципи се бунтуваха срещу неразборията в душата й — някогашната Айдан се бореше със сегашната объркана жена.
Няколко дни живя като на сън, после реши да потърси спасение в работата — работеше като луда — сутрин от тъмно, вечер до тъмно и, разбира се, този опит да приведе душата си в ред, не остана незабелязан от околните.
По принцип беше работлива, но новото й състояние хвърли в смут колегите й особено останалите заместник-директори, които видяха в това опит за конкуренция и заплаха за бъдещето си. Всички я дебнеха изкъсо. Подобно на дивите животни в африканската савана — когато дъждовният период отмине и реките пресъхнат, за глътка вода или за парче месо са готови да се разкъсат едни други. Хапливи шеги, скрити намигвания, уж случайно зададени въпроси, клюки, сплетни — всичките за една хапка повече месо — длъжност, за една глътка вода — премия, повече. Както за дивите зверове светът е саваната, така и за тях работното място е светът. Тези хора не се вълнуваха от неща, които не засягаха техния свят или които нямаха отношение към положението им в службата — не четяха книги, не се интересуваха от политика, освен ако не ги засягаше пряко, но бяха особено чувствителни и към най-малката промяна или размърдване в своя свят. И Айдан беше една от този странен затворен свят — пещера, и в нея дремеха същите инстинкти. Беше свикнала да използва ума, знанията, силата, прозорливостта си, за да опознае и успее в този свят. Сега, за да се спаси от сътресенията и объркаността, които изживяваше навън, реши да се спаси, хващайки се здраво за нещата в „пещерата“ — това обаче плашеше останалите и ги караше да настръхват.
Един късен следобед Сема, която беше другата жена заместник-директор, надникна в стаята на Айдан.
— Още ли работиш?
Сема и Айдан се конкурираха както с останалите, така и помежду си. И конкуренцията между тях двете беше по-жестока от тази между мъжете. Мъжете се борят помежду си за нещо, което по принцип е естествено — мъж, директор на банка, но с жените не е така. Те се борят, за нещо, което принципно не е присъщо на тях — жена директор. И докато мъжете, въпреки амбициите си, можеха да се обединят против жената директор, то такова съглашение между две жени бе невъзможно. За да успеят, жените трябваше да са по-агресивни от мъжете.
— Трябва да приключа някои неща — гласът й прозвуча любезно, но хладно.
— Май си решила на всяка цена да станеш генерален директор.