Когато дойде на себе си и започна отново да вижда, чувства, разбира, Джем държеше гърдите й в ръце и смучеше зърната им. Стискаше леко между зъбите набъбналите като черни къпини зърна и леко ги докосваше с език. Джем за последен път притисна лицето си в гърдите й и се спусна надолу. Целуна корема й, леко докосна с език приличната на цвете вдлъбнатинка на пъпа й, после обгърна бедрата й с ръце и ги разтвори встрани.
Айдан усети дъхът му в слабините си. В отговор на това се напрегна и опита да затвори бедрата си — главата на Джем остана между тях, притисната силно към слабините й.
Постъпи по навик, както постъпваше, когато се любеше с мъжа си — обхвана главата на Джем с ръце и се опита да го придърпа нагоре към себе си. Джем обаче хвана китките й и разтвори ръцете й встрани. После каза нещо, на което не беше свикнала:
— Моля те, остави ме!
В началото Айдан не вярваше, че на Джем му е приятно да го прави, но после се убеди, че е така, и за пръв път в живота си, без да се притеснява, че на мъжа може да му омръзне и да спре, се остави на удоволствието. Езикът на Джем, подобно на опитен пътешественик, намираше пътя между тайнствените гънки на тялото й — накрая стигна до онова малко, чувствено хълмче.
В един много кратък миг Айдан си помисли какво щастие е да споделиш удоволствието си с мъжа, без да се притесняваш дали той изпитва наслада, или не, после всичките й мисли, дори чувствата, се изгубиха и от слабините към мозъка й се плъзнаха хиляди малки мравки с огнени крачка. Когато огнените вълни станаха толкова силни, че на Айдан й се струваше, че няма да може да издържи повече, отново се опита да изтегли главата на Джем нагоре и извика:
— Стига! Спри!
Джем обаче отново я хвана за китките и разтвори ръцете й встрани. После, без да спре да я докосва с език, едва разбираемо рече:
— Отпусни се, остави се…
Айдан се отпусна.
През нея потекоха огнени реки и крещейки:
— Кой си ти? Кой си ти? — се разтърси от дяволско, неизпитано до сега удоволствие.
Когато виковете на Айдан преминаха в тихи стонове, Джем не повдигна глава, а продължи по-леко, по-нежно да я докосва с езика си. Айдан никога не забрави това. Повярва, че Джем наистина изпитваше удоволствие да го прави, а това й доставяше още по-голяма наслада.
След минута-две, когато удоволствието започна да се превръща в болка, Айдан затвори бедра и извика:
— Спри, спри, сприии, спри!
Джем повдигна глава и я погледна. Личеше, че е доволен от себе си. Бавно се плъзна нагоре.
Макар че се чувстваше напълно изпразнена, Айдан повдигна коленете си към корема и го притисна с ръце. Известно време лежа така. Когато дойде на себе си, повдигна възглавницата си, опря гръб в таблата на леглото и запали цигара. Джем гол, без да изпитва нужда да облече каквото й да е, се върна в стаята и й поднесе купа студени ягоди.
Починаха си, а после започнаха да се целуват с дъх на ягоди. Винаги си спомняше как ароматът на ягодите ги беше обвил от всички страни, и тя се чувстваше като сред малки, пухкави червени облаци. Докато се целуваха, Джем ту долепяше, ту откъсваше тялото си от нейното. Твърдината, която толкова я възбуждаше, шареше по слабините, върху корема, по бедрата й и тя искаше да я усеща още и още.
Не можеше да издържа повече. Обърна се по гръб, сви колене, разтвори бедра и придърпа бедрата на Джем към себе си.
Когато онова, което липсваше на тялото й, вече беше в него и тласъците му из дълбините му стигаха чак до мозъка й, когато ароматът на ягоди, огнените вълни и страстните стенания я поведоха към черната бездна на удоволствието, Джем леко се отдръпна назад и започна да я докосва бавно и леко, леко… Айдан го молеше да продължи, а той я държеше на ръба на пропастта и рисуваше малки кръгове в нея. После изведнъж от потното му тяло се разнесе онази чиста и остра мъжка миризма, отпусна цялото си тяло върху нея.
— Да! Да! — крещеше Айдан, а той отново се отдръпна леко назад и с леки, леки докосвания продължаваше да чертае кръговете вътре в нея.
Айдан не беше на себе си — искаше, желаеше, стенеше. После неочаквано последваха мощни тласъци и цялото удоволствие, събирано по време на любовната игра, се отприщи като порой, разкъсал бента. Айдан се тресеше като лист, потапяше се в огнената река, разтапяше се и изчезваше в нея, после отново изплуваше и отново потъваше в дълбините й.
Четири часа минаха така — с целувки, ягоди, леки докосвания, мощни тласъци. Айдан вече не можеше да си спомни колко пъти потъна в огнената река и колко пъти крещеше в екстаз, носена върху червените облаци. Спомняше си, че когато на свечеряване с тяло и душа, пропити от ягодов аромат, излизаше от дома на Джем, тялото й потреперваше от вълнение и сладостна умора.