Качвайки се в асансьора, върху лицето й бе изписано изражение като на моряка от приказките, видял и разговарял с морска русалка.
VII
Влезе вкъщи, без да включи лампите, и веднага тръгна към банята, като същевременно се събличаше. На светлината в банята се погледна в огледалото — изненада се. Едва забележимите бръчици около очите, бледорозовият тен на кожата, вълнистите кичури над челото, които още от гимназията все се опитваше да изправя и които си оставаха все същите, придаваха на лицето й малко предизвикателно, да не кажем похотливо, изражение. Не това обаче я изненада. Изненада се, че въпреки случилото се, лицето й си беше същото лице.
Мислеше си, че всичките нови преживявания, които разтърсиха живота и душата й, ще се отразят и върху лицето й. Душата се беше преродила, нима беше възможно лицето да си остане същото? Това й се струваше странно и неестествено. Затова лицето й й се стори малко чуждо.
Извърна глава към рамото си и го помириса. Върху него все още се усещаше миризмата на Джем, която още след първата им среща бе накарала сърцето й да трепне и която вече беше незабравима част от живота й. Оказа се в положението на крадец, откраднал ценна вещ — хем искаше да я запази за себе си, хем да се отърве от нея. Трябваше да се освободи от тази миризма върху тялото си — най-голямо доказателство за преживяното, преди мъжът и дъщеря й да се върнат вкъщи. Влезе под душа.
Изкъпа се и без да си подсуши косите както трябва, отиде в спалнята и си легна. Зави се през глава. Нямаше сили да вижда нито мъжа си, нито дъщеря си, не искаше да се среща с тях. В тъмната къща светеше само лампата в банята.
Боеше се да остане съвсем на тъмно. Знаеше — тъмнината ще роди нови мечти и ще я накара да изживее още веднъж преживяното, а тя искаше да го забрави в този дом. Вярваше, че стореното е грях и не искаше неговият призрак да се промъкне тук. Страхуваше се дори да мисли за това.
Всички таени дълбоко в душата й, от детството насам, чувства и желания, се пробудиха и размърдаха, и подобни на дух, излязъл от бутилката, обикаляха навсякъде в нея.
В този емоционален взрив не знаеше кои чувства да потуши, кои да подхрани и кои да остави да растат на воля. Нито едно от тях не се задържаше дълго в нея — появяваше се, опарваше душата и се изгубваше, за да дойдат на негово място други. Объркана, лежеше свита на кравай в леглото.
Страхуваше се. Боеше се и от случилото се, и от това, което предстоеше да се случи. Не искаше да въвлече семейството си в тази обърканост. След време с болка щеше да разбере, че не е било толкова страх, колкото предчувствие, предупреждение за предстоящото.
Изпитваше мъчително угризение на съвестта — бе изневерила на мъжа си и на дъщеря си. И не защото се беше любила с друг мъж — и за това страдаше, но болката не беше толкова силна. Това, което я измъчваше истински, от една страна, беше доверието и непоколебимата вяра, с които мъжът и дъщеря й я гледаха, а от друга — увереността й, че преживяното ще се повтори отново.
Въпреки страховете си не съжаляваше за случилото се, а това още повече засилваше угризенията й — не само за преживяното, но и за това, което предстоеше да преживее.
Страдаше по Джем — разговорите с него, гласа му, шегите му, докосванията му. Изражението, изписано на лицето му, когато казваше „Моята майка почина“, беше пред очите й. Въпреки дързостта, самочувствието, високомерието, въпреки цялото му богатство тя си мислеше за него като за едно изоставено, самотно дете и това събуждаше състрадание и обич към него. Имаше и друго — изгаряше от ревност, че утре, а може би и в този миг, Джем можеше да прави същото с друга жена.
Наред с всички чувства, съмнения, угризения имаше още едно чувство, което въпреки силата и яснотата си, бе пренебрегвано и избутвано в сянка — изненадата.
Айдан винаги си мислеше, че има прекрасен сексуален живот. Когато се събираха с приятелки и станеше дума за това, макар и да не го казваше направо, даваше да се разбере, че заедно с Халюк изживяват прекрасни, вълнуващи мигове на наслада. Любеше се с мъжа си редовно и винаги изживяваше удоволствие от това. И за миг не й беше минавало през ума, че е възможен друг начин на любене и друга сила на страстта.