Въпреки раздираната от страсти и вълнения душа, въпреки изтръпналото от очакване и нетърпение тяло, навиците успяваха да вземат връх — продължаваше да разлиства и чете документите пред себе си, разговаряше по телефона и вещо и решително даваше указания на подчинените си. До обяд успя да свърши всичко, което трябваше да свърши до края на деня. До голяма степен организираността й се дължеше на подсъзнателната мисъл, че не бива да остане нищо, което да попречи на срещата й с Джем.
Приключи работата си и набързо излезе от банката. Внимаваше да не се срещне с Хасан, че и на него да дава обяснение защо излиза и къде ще ходи. Всъщност не разбираше защо трябваше да се обяснява с него, но помежду им съществуваше някаква странна връзка, затова Айдан се виждаше принудена да измисля някакви обяснения и за пред него. Ядосваше се сама на себе си и изпитваше отегчение от Хасан.
Нетърпелива се прибра вкъщи и отпрати Хесна ханъм:
— Хайде, стига за днес. Можеш да си вървиш. Главата ме боли, ще си легна малко.
Едва изтрая жената да се приготви. Спусна щорите и се отпусна върху едно от креслата. Пое дълбоко въздух, сякаш от сутринта за пръв път сега вдишваше. Запали цигара. Погледна часовника. Бе успяла да се прибере по-рано, отколкото очакваше. Почувства глад, но бучката в гърлото не й позволяваше да гълта. Въпреки това хапна малко плодове.
Влезе под душа. С една ръка събра косите си и подложи тила си под горещата струя. Обичаше да прави това. Бавно-бавно се обръщаше под шуртящата вода. Струята шибаше тялото й, а тя си мислеше за това, което й предстоеше да изживее след малко.
След банята изсуши косата си, гримира се и застана гола пред отворената врата на гардероба. Запрехвърля роклите една по една. Мислеше какво да облече. Спря се на една широка рокля, която носеше обикновено на морето. Под роклята не облече нищо. Самата дреха не беше прозрачна, не показваше нищо, но създаваше у гледащия усещането, че вижда всичко.
Беше почти готова и се готвеше да отиде в салона, когато на вратата се позвъни.
Никога след това не можа да забрави този момент. Сърцето й биеше толкова бързо, че Айдан се боеше, да не би да се препъне и спре. С огромно усилие на волята отвори вратата.
Когато Джем прекрачи прага, Айдан го хвана за ръката и без да говори, без да му предложи да седне или да пие нещо, го поведе през салона към спалнята. Ако тялото й останеше още няколко минути без докосването на Джем, вероятно щеше да се свлече безчувствена на пода. Разсъблече Джем и както си беше с роклята, се притисна до него. Искаше през дрехата си да усети голотата му. После бързо се съблече.
В леглото дори не прегърна Джем, а веднага сложи ръце върху раменете му и го натисна надолу. Тялото й не можеше да чака повече, искаше много неща наведнъж. Когато лицето на Джем се изгуби между бедрата й, стаята започна да се върти пред погледа й — бързо и още по-бързо, и още по-бързо… Светът, вселената, хората, постепенно оставаха някъде много, много далеч.
Всичко й беше познато: леглото, махагоновия гардероб насреща, огледалото с позлатена рамка, многобройните разноцветни шишенца с парфюми, чуждестранните надписи върху плоските кутии с кремове, малкото кафяво петънце в ъгъла на тавана, спомен от наводнението на съседите през миналата година, смъкнатата на пода завивка, чаршафите, купени от Париж, книгите и английските списания върху нощното шкафче — всичко й беше познато… Познаваше ги заедно с Халюк. Сега обаче в леглото, в което многократно се беше любила с мъжа си, имаше друг мъж — докосваше я, любеше я и това разпалваше възбудата й неимоверно; правеше неща, които Халюк никога не би си позволил да й причини, болеше я, но й беше и хубаво…
Чувстваше се център на света. Стаята, земята, вселената се въртяха около нея.
Докато се любеха, беше изкарала Халюк от стаята и от живота си и на негово място бе сложила Джем. Двамата мъже не подозираха, но докато се любеше, Айдан сменяше местата им. Единият си мислеше, че живее живота си, другият изобщо не подозираше случващото се, но Айдан ги разместваше така, както на нея й се искаше. Любейки се в тази стая, беше взела Джем за свой съпруг. Беше се венчала за него, бяха заживели заедно, без грях. Макар и за кратко, бе подредила живота си, изгладила всички недоразумения, бе се превърнала в богиня и на своя живот, и на този на мъжете си.
Погази светостта на брака в дома, в брачното ложе, в дома, в който всичко я свързваше със семейството, който беше нейна крепост, и изпитваше от това невероятна трепетна наслада. Хем съгрешаваше, хем го правеше зад сигурно прикритие. Тук можеше да се разпорежда с живота си — да изхвърля и приема когото си иска, да гради каквито си иска мечти и планове. Тук тя беше господар, чувстваше се силна.