Когато Халюк се отпусна до Айдан, все още беше задъхан. Известно време остана така, после стана и облече халата си. Целуна жена си, която се протягаше сладко, сладко като коте в леглото.
Излизаше от стаята, когато чу гласа на Айдан зад гърба си:
— Ела…
Халюк се върна при нея, Айдан го целуна още веднъж. Беше доволна от живота си. Чувстваше се подмладена, разхубавена, жизнена. Усещаше тялото си олекнало и това я изпълваше с доволство. Беше щастлива.
III
Още веднъж с мъка се върна към случилото се. Мислеше си, че бе отишла случайно на басейна, но дълбоко в съзнанието й имаше едни други думи и картини, които се надигаха отделно и независимо от останалите. Един ден преди това излезе от работа и отиде в козметичния салон. Направи си коламаска.
— Внимавай, че утре ще ходя на басейн — каза на момичето.
Уж не беше планирала да ходи на басейн, а се оказва, че беше се готвила. Не се замисли много, много върху това противоречие, вярваше, че е права и че случилото се е просто някаква поредица от случайности.
Не осъзнаваше, че виждайки истината, не беше й повярвала. Продължи да си мисли така. Беше свикнала с противоречията и всеки път им придаваше форма и смисъл, каквито на нея й се искаха, но в един момент си помисли дали наистина няма нещо, което да крие от самата себе си. Дали дълбоките тъмни места на съзнанието й не крояха планове, които оставаха скрити от ясното съзнание? Дали не носеше в себе си един друг човек? Дали последвалите събития не бяха планирани именно от този втори, тъмен, скрит за очите човек?
Още веднъж си припомни всичко, опитвайки се да открие следите на тъмния човек, но или той много умело успяваше да се скрие, или светлата страна на съзнанието, предчувствайки горчивата истина, се опитваше да избяга от нея и й пречеха да открие следите.
Към мъката и срама, които изживя, се прибави и съмнението. „Другата жена вътре в мен дали ще се появи отново? Кога ще ме завлече отново към пропастта?“ Въпреки всичко все още продължаваше да вярва, че тогава бе отишла на басейна случайно, без предварително да го обмисля. Странните черти на човешката душа, противоречията, неясните неща бяха излезли на повърхността и съзнанието, опитвайки се да спаси господаря си от бъркотията, сговорчиво приемаше някои лъжи, правеше се, че не забелязва истините, или ги отричаше.
Връщаше се към миналото, бавно пристъпваше между руините, останали от тогава, и изпитваше огромно съжаление за случилото се, но заедно с това не можеше да отрече, че въпреки съжалението изпитваше и доволство, че е отмъстила на себе си или на някой друг за нещо. В цялото това нещастие никой не би предположил, че е възможно да се открие нещо хубаво. Без друго на никого не се опита да го обясни. Към множеството си тихи тайни прибави още една.
Поредицата от необясними, странни и горчиви моменти, които преживя, може би не бяха чак толкова свързани с отиването й на басейна, но и тя, подобно на повечето, които отиваха там, се вълнуваше от въпроса: мислеше ли си, или не, че онзи нахално-дързък архитект я наблюдава през прозореца си, и дали е искала, или не да му се покаже гола?
Айдан беше уверена, че през този ден не беше й минавала подобна мисъл. Но кой знае, може би се лъжеше. Може би бе изпитала такова желание, но го криеше сама от себе си. Никой, никога нямаше да научи истината…
На следващия ден сутринта след онзи четвъртък й предстоеше събрание с американското ръководство на банката. И тя подобно на другите заместници на генералния директор бе взела цял куп папки у дома с намерението да работи. Беше един от онези пролетни дни, ухаещи на рози и ангинар1, които карат човек да се чувства в особено настроение. След като Халюк замина на работа, а Селин на училище, затвори се в работната стая и до обяд, без да се разсейва, работи усилено. Прегледа всички рапорти и справки, може да се каже, че ги научи наизуст.
Дисциплината и умът й не бяха тайна за никого — всички ги знаеха. Благодарение на тях за кратко време успя да се издигне от шеф на трезора до заместник на генералния директор. За разлика от суховатостта и твърдостта на мъжете началници в работата си, успешно използваше женска топлота и толеранс и по този начин правеше подчинените си съпричастни към своите успехи. И преди, и сега винаги отдаваше дължимото на колегите си и пазеше правата им. Благодарение на ума и чувството си за мярка не изкарваше на показ егоизъм и амбиции, опитваше да се хареса на шефовете, но не се отказваше и от обичта на подчинените си. Тази стратегия й помогна да започне много бързо започна да се изкачва по служебната стълбица.