— Не съм получавала никакъв есемес — радостно заявих аз. — Така че, давайте пак и всичко отначало. Каква група?
— Туристическа група студенти, които искат да летят до Сочи на ски.
— Откъде се взеха? В Сочи вече всичко се топи? — опитах се да апелирам към разума му аз. Но НН и разум са две взаимоизключващи се понятия. Вместо мозък НН има калкулатор, който изчислява печалбите. Останалото не го интересува. Ако студентите искат да се пързалят в планина без сняг, защо не?
— Нищо. Те си знаят. Ти само ги изпрати там. Двайсет човека са — едва не се разплака НН. — Вече съм взел аванс.
— А показахте ли им снимки? — поинтересувах се аз.
Беше важно да разбера какво очакват студентите от набързо организираната почивка.
Ако искаха просто да се пуснат няколко пъти по склона и след това да изядат и да изпият родителските бонуси за добри оценки, това беше едно. Но ако сериозно очакват, че в средата на май могат да се наслаждават на ски спускане в Сочи — това е съвсем друго. В първия случай всичко може да стане идеално, защото студентите могат да пият и да ядат и без красиво заснетия на рекламните ни материали сняг. Но ако са планирали точно спортни изживявания, ще трябва да се обадя в хотела в Красна поляна и да разбера има ли още сняг.
— Показах им — жално кимна НН.
— Тогава нищо не обещавам — размахах аз ръце.
— Разбира се, разбира се — угоднически кимна НН.
— Нищо не се разбира — отрязах го аз. — Ако дойдат тук да вдигат скандали и да си искат парите обратно, ще стана, ще си тръгна и ще те оставя сам да се оправяш с тях. Ясно ли ти е?
— Да — след дълга пауза кимна НН. Очевидно майските празници му бяха продънили джобовете и трябваше моментално да ги напълни.
— Добре — аз затворих и плеснах на бюрото папката с поръчките.
След това всичко потече както обикновено. Отговарях на телефонни обаждания (да, ние наистина сме най-добрата — честната, старата, внимателната, евтината туристическа агенция, способна да въплъти в реалността вашите мечти), аз звънях на някого (продадохме една Ваша екскурзия и искам да знам дали още я предлагате), оформях заплатените ваучери (госпожице, докога ще чакам), опитах се да се измъкна за обед (само през трупа ми!). Това е начинът, по който живеех през последните пет години. С агенцията „Почивката Ви е в добри ръце", с НН и със сайта, на който обещавахме на нашите клиенти, че ще изпълним всичките им капризи по целия свят. Интересното е, че на сайта изглеждахме като много голяма и луксозна корпорация, а в действителност се помещавахме в няколко стаи в централната сграда на МГУ. Цялата агенция се състоеше от петима мениджъри, нервният НН, секретарка, която правеше страхотен маникюр, гледаше на кафе (и затова я ценяха много високо), разпечатваше квитанциите за плащане и говореше по служебния телефон с приятелките си толкова много, че клиентите често не успяваха да се свържат с нас.
— Ще те уволня! — крещеше НН, когато за пореден път видеше как Аллочка решава семейните проблеми на поредната си приятелка. Аллочка затваряше телефона и се преструваше, че работи активно, докато отново не възникнеше въпросът как да се накара съпруга на поредната приятелка да закачи килима на стената. По-късно ми се обаждаше Динка, за да се разберем кога ще се видим в „Кофи Хауз". А след това спирах да консултирам щастливците, които бяха успели да се свържат с мен по скайп, или на интернет сайта ни, и отивах да обядвам с Динка. Бяхме избрали „Кофи Хауз", защото беше по средата между работните ни места. Нейният медицински център беше на спирка „Кропоткинска" на метрото, аз пътувах от „Университета". Пиехме кафе на спирка „Парк на културата". Независимо от всичко обедната ни почивка винаги продължаваше поне два часа.
— Ще започна да те глобявам — заплашваше ме НН.
Аз обаче знаех, че няма. Тъй като никой освен мен не можеше едновременно да контактува с Аллочка, да отговаря на скайп, да оформя ваучери, да приема плащания и любезно да се отървава от клиентите, които вече са си „починали", но имат безброй оплаквания, които нямат нищо общо с клаузите в договора. Статистиката сочеше, че колкото и добре да е била организирана почивката, броят на доволните се отнася към броя на недоволните в съотношение 7:3. Тоест, трима от десет клиенти задължително искаха от НН компенсации за: прекалено силния вятър, прекалено слабия вятър,
прекалено студеното море,
прекалено топлото море,
прекалено грубото отношение,
прекалено скъпото обслужване,
прекалено приказливия персон,
прекалено скучния персонал