— Не съм ти длъжен. Не съм длъжен на никого! — изведнъж избухна Денис.
Аз дори се смутих.
— Защо ми викаш? — дори не предполагах, че може да вика.
— Друг ли имаш? Всички вие рано или късно си намирате някого другиго! — изведнъж той се разкрещя и започна да ръкомаха, а аз останах като тресната. Отношенията ни бяха красиви, защо и краят им да не бъде такъв?
Това, което ставаше, изобщо не се вписваше в измисления от мен финал на нашата връзка.
— ВСИЧКИ ЛИ? За какво говориш? — изумих се аз.
Усмивката изчезна от лицето на Денис. Изведнъж се изплаших.
— За нищо — изплашено се сепна той. И пак премина на нежната плоча. — Не ти ли е хубаво с мен?
— Нито ми е зле, нито ми е добре. Просто не те обичам — признах си аз.
— Какво, да не би да се държа лошо с теб?
— Не става дума за това — уморено въздъхнах аз. — Ти си чудесен, прекрасен, чувствителен, но не си за мен. Ще бъдеш щастлив.
— Разбира се! — пак се разкрещя той и очите му засвяткаха лошо. — Но ще бъда с теб! Да не би да си мислиш, че ще те пусна толкова лесно?! Ти си моя! И ще бъдеш с мен дотогава, докато аз реша.
— Ааа, не! Няма да участвам в тази игра — изведнъж усетих пристъп на паника и се хвърлих към чантата си.
— Стой! Още не съм свършил! — Денис ме хвана за ръката и се опита да ме блъсне на дивана. Аз се засмях с нервен истеричен смях.
— Какво се опитваш да постигнеш? Отношенията ни се изчерпаха! — направо ме втрисаше от неговите стремително променящи се и абсолютно непознати жестове и гримаси. Сякаш познатият ми любовник изведнъж се беше превърнал в дявол, когото виждах за първи път.
— Изчерпали ли са се? И кога? Аз не съм забелязал. Според мен отношенията ни са прекрасни! — изразително и твърдо каза Денис.
А у мен изведнъж се пробуди неизвестно откъде появила се пепелянка. Какво изобщо става? от къде на къде ние, красивите жени, вече не командваме парада? Тая няма да я бъде! Нямам спомен да съм разрешавала на Денис да ми държи сметка! И въобще тоя клуб трябваше да бъде затворен отдавна.
— Знаеш ли какво, отношенията ми с мъжа ми се затоплят, така че няма да се виждам повече с тебе! — обясних му изчерпателно с какво съм заета и започнах бързо да се обличам.
— И си мислиш, че можеш да решиш всичко просто ей така за нула време? — сподавено ме попита Денис.
Аз си измъкнах ръцете от здравите му пръсти и скочих. Той също скочи.
— Виж, няма нужда от трагедии! Ти си имаш жена, аз — мъж. И със сигурност не изживяваме голямата и чиста любов. Не си ли съгласен? — ехидно попитах аз.
Изведнъж ме обхвана такава ярост, че ми се прииска ужасно да прекъсна, дори да разруша, всичко веднага и веднъж завинаги. Само че бях абсолютно неподготвена за това, което последва.
— Значи пак си заобичала мъжа си? Е, какво, давай все така. И аз съм привърженик на здравото семейство, макар че не бих живял точно с теб.
— И защо? — по-скоро автоматично, отколкото, защото наистина ме интересуваше, попитах аз.
— Защото жената трябва да уважава мъжа си. А ако не го прави, трябва да бъде възпитавана — той подкрепи думите си с демонстрация на това как трябва да се възпитава жената — шамар.
Аз даже не разбрах веднага какво точно се случи. Оказа се, че моят идеален и изискан любим с прекрасни сини очи ме възнагради с такава плесница, че петте му пръста се отбелязаха на страната ми.
— Ето какъв си бил, Денис! Е, поне те опознах на сбогуване, бях си помислила, че си принц от приказките, а не реален мъж.
— Боклук! — изкрещя той и се опита да повтори представлението.
Аз се предпазих от поредния удар и си помислих, че никога в живота си не съм попадала в такава ситуация. Виж ти, през всички тези години, каквото и да съм правила, Костя никога не ме е докоснал и с пръст.
— Денис, как е жена ти? Добре ли е със здравето? И с нея ли тренираш бокс? — грабнах си чантата и се втурнах към вратата.
Идеалният мъж се втурна след мен. Ако бях на двайсет, може би щях да се смутя и да се объркам и всичко щеше да свърши много по-зле. Но, слава богу, бях на трийсет, дори на трийсет и една, които навърших през февруари. На тази възраст човек успява да реагира правилно в определени ситуации.
— Тревога! Пожар! — се развиках аз. — Спасявайте се, както можете!
— Какво? — Денис застина намясто.
Ако бях извикала нещо друго, сигурно щеше да ми затвори устата, а така, докато съобразяваше има ли пожар, или няма, аз успях да си взема ботушите и да изляза на стълбите.