— Това вече ми харесва! — запляска радостно с ръце Дудикова. — Извор на сили, това е хубаво! Слушай, ти имаш ли цигани в рода си?
— Защо? — засия от удоволствие Алла.
Аз допълзях до кол одата.
— Много моля да не бързате с благодарностите и целувките. Бъдете така любезна да обслужите цялата опашка!
— И ти ли искаш безплатен пропуск в бъдещето? — подкачи ме Динка.
Лесно й е на нея, нали вече разбра, че трябва да си държи портмонето затворено, а душата отворена. И сега може да се подиграва.
— Аз искам за любовта — примолих се. — Гледай ми за любов.
— Няма проблеми — Аллочка с готовност започна да разбърква картите. Освободи място на масата с несигурни ръце, защото й омръзна да пълзи на колене. След това ми даде да цепя кол одата.
— Е, кой ще остане нецелунат? — изсмя се Дудикова, гледайки как съдбата ми се разкрива на масата.
Картите се подреждаха една след друга в неясна дантела от намеци, които бяха интересни за разчитане, но от които не можеше нищо да се разбере ясно и със сигурност.
Как да избегнеш това, от което искаш да се предпазиш, как да приемеш това, което не ти е съдено да получиш.
— Е? — нетърпеливо попитах аз, защото Алла замислено си търкаше челото и мълчеше по-дълго, отколкото можех да изтърпя. Аз, разбира се, исках да чуя, че между нас с Костя нещата ще бъдат не просто хубави, а направо прекрасни. Че ще живеем дълго и щастливо и ще умрем в един и същи ден, както планирах, когато се омъжвах за него.
— Като цяло, нещата са наред — успокои ме Ала.
— Така ли? — аз не й повярвах. — А защо мълча толкова дълго?
— Мислих. Виж, това си ти. Тя посочи универсалната за всички житейски ситуации дама пика.
— Тя нали е блондинка?! — учуди се Динка.
— За моето гледане това няма значение. Тук жената е дама пика. А останалите три дами се определят в зависимост от това къде се подредят. Важно е на кое място е дама пика.
— И къде е застанала нашата Полинка? — заинтересува се моята приятелка кобра.
— Виждаш ли тук ковчега? — попита Алла.
— Ковчег? Ще умирам ли? — изплаших се аз. Няма що. „Като цяло нещата са наред."?!
— Никое гледане няма да ти предскаже такова нещо — размаха ръце Аллочка. В контекста на гледането ковчегът до теб означава, че скоро нещо ще свърши и ще започне друго съвсем ново.
— Какво? Какво ще свърши? — разтреперих се аз. Изведнъж в главата ми се появи ужасна мисъл, толкова лоша, че очите ми се напълниха със сълзи.
— Какво ти е?
— Ами ако става дума за Костик? — изказах съмненията си на глас. — Ако се разведем?
— от къде на къде? — учуди се Дина. — Нали всичко е наред.
— Ами ако вземе, че научи за Денис? — инатях се аз.
— И какво? Нали се раздели с него отдавна? — беше се запънала и Динка. Тя е непоправима любителка на хепиенд. Точно затова я харесвах. Защото, дори наоколо да падат бомби, да се рушат сгради и да умират хора, Динка ще намери хиляда довода защо точно на нас няма да ни се случи нищо лошо.
— Винаги може някой да му каже… — продължавах аз. — Например ти.
— Точно аз няма да му кажа. Но, ако толкова те е страх, можеш да ме подкупиш — великодушно предложи приятелката ми.
— От мен ще получиш само един хубав бой — обидих се аз. — Какво ме очаква?
— Не знам — намеси се Алла. — Но промяната ще бъде генерална.
— Добре, стига за това. Какво друго има? — погледнах над рамото й към картите.
— Друго ли? Ами очаква те радостна новина. Ще ти я донесе жена.
— Каква? — Динка се надвеси през гърба на дивана. — Къде е?
— Ето я. На линията на сърцето. Виждаш ли писмото? И дамата купа? — поясни Алла.
Аз усетих внезапна умора. Изведнъж ми се отщя да надзъртам в бъдещето. Повече ми се искаше да поспя. Въртеше ми се главата. Вероятно от пиене. Станах от креслото и залитайки, се отправих към тоалетната. Зад гърба си дочувах различни части от реплики. „Ще има неприятности…" „разрушена кула, това е лошо…" „може и да се размине, но е много близо до дамата…"
— Стига сте ме плашили, и без това ми е зле! — извиках аз и треснах вратата. Чудничко си погледахме на карти по случай празника. А сега аз трябва да си блъскам главата какво точно са искали да ми подскажат те. Най-противното е, когато знаеш, че те чака някаква дълбока дупка. Опитваш се да я откриеш, да я заобиколиш, застраховаш се. Изобщо не излизаш от вкъщи, за да не паднеш в нея, а се оказва, че дупката е била някъде в района на собствената ти баня. Ти пропадаш в нея благополучно (дори не знам как), а после, когато дойдеш на себе си, си казваш, че това е точно тая дупка, която са ти предсказали. И изобщо… най-интересното е, че целта на гледането е после да кажеш: „Всичко се сбъдна." Пълна глупост! Никой не е могъл да си подреди живота с помощта на гледане. Дори става обратното. След всичко, което ми предсказа Аллочка, аз зачаках неприятностите. Не спях добре. Въртях се в леглото и обмислях различни варианти на разрушени кули, които могат да се стоварят върху мен. Тормозех Динка, като я карах и тя да измисля варианти. Обсъдихме най-различни възможности, включително уволнение. Разрушената кула можеше да значи всичко.