— Ще плачем ли? — усмихна се Динка.
— Да, но после — кимнах аз. — След като ме оставиш на мира с медицинските си процедури.
— Коя е Прудникова? — от кабинета излезе фотомодел с бяла престилка. Девойката имаше крака, които възбуждаха дори мен. Нямаше как да бъде простосмъртна, работеща в поликлиника. Веднага предизвика у мен комплекс за малоценност.
— Аз! — доложих аз.
— Влизайте — строго ми кимна госпожицата.
— Изследванията й дойдоха ли? — попита Дина.
— Ще видим — кимна донесената от неведоми ветрове в медицинския център принцеса от приказките.
— Сигурно тук ви плащат изключителни заплати? — прошепнах в ухото на Динка.
— Защо? — учуди се тя.
— Има такива красавици! Би трябвало да се фръцкат в ролята на секретарки при някой олигарх и да се разхождат с къси полички.
— Тя е медицинска сестра — изшътка ми Динка и ме ръгна в гърба. — Лиля, може ли да вляза с нея? Тя е морално неустойчива и може да избяга през прозореца. Аз ще я задържа.
— Това е незаконно — изписках аз, но моята скъпа кобра, започна с палячовщините си и демонстративно ме хавана за лакътя, за да покаже силата си.
— Върви! Върви!
— Гестапо! — аз придобих геройско изражение, вдигнах глава и гордо тръгнах напред.
— Лилечка, прегледайте й картона — каза провлачено напълно земен лекар евреин с рошава брада и оплешивяващо теме. Интересно ми е защо в държавните поликлиники има всякакви лекари, а в ултраскъпото учреждение на Динка, задължително са синове на Израил? Това не го казах на глас.
— Даа — поклати глава специалистът, четейки някакви документи. Погледна ме внимателно над очилата си. Аз моментално се изплаших и изстинах.
— Какво има? Болна ли съм? Сериозно ли е?
— Съблечете се! — строго ме прекъсна докторът. След това извърши всякакви непонятни манипулации, като ми даваше да разбера, че няма за какво да говори с мен, тъй като от негова медицинска гледна точка съм напълно безнадеждна. Практически съм непълноценна като човек. След това ми разрешиха да се облека и дълго време писаха нещо в картона ми.
— Така… — потърка ръце той и започна да излага цялата истина, но вместо на мен, говореше на Динка. Затова имах възможност да чуя всичко, да го осмисля и да го осъзная. Само дето не стана така. Бях абсолютно зашеметена. Успях да прекъсна разговора му с Динка само с един-единствен въпрос:
— Кога?
— В началото на декември — с готовност отговори лекарят.
— Сигурен ли сте, че е в началото на декември? — ахнах аз.
— А Вие сигурна ли сте, че не е? — присви очи лекарят и аз се свих. — Свободна сте.
— Благодаря Ви, Марк Соломонович — кимаше Динка, докато ме извеждаше от кабинета като от бойно поле.
Аз не се съпротивлявах. Можеше да се каже, че бях ранена.
— Лоша работа! — заключи приятелката ми и дори не се опита да смекчи нещата. След което ме настани на стол в коридора. — Втасахме я.
— Какво ще правя сега? — почти ридаех аз.
— Не знам — приятелката ми замислено се почеса зад ухото с химикалката си. — Сигурна ли си, че не си сигурна? Имам предвид, че не знаеш чие е?
— Сигурна съм — кимнах аз. — Не знам.
— Ужас!
— Истински — съгласих се аз.
Господи, каква банална история! Истинска мексиканска сапунка! Оказа се, че съм бременна от повече от два месеца. Аз съм бременна! А най-тъпото, най-нелепото в цялата история беше, че не знаех от кого!
— Как е възможно? — не се успокояваше Динка.
— Възможно е. Вероятността детето да е на Костя или на Денис, е еднаква. Защото, ако съм заченала в началото на декември, както твърди твоят доктор, тогава спях и с двамата.
— Така ли? — прехапа уста Динка.
Тя мисли много дълго. А аз несъзнателно движех поглед по стената и четях някакви обяви за ваксинация на населението. Минутите течаха бавно като река, която не е възпрепятствана от нито един камък. След Това Динка кимна и пожела да уточни:
— А с кого по-често?
— Какво по-често? — попитах аз, защото услужливото ми подсъзнание (вероятно за да се пребори с шока) вече беше отвело мислите ми много надалеч. Мислех, че трябва ежедневно да пия витамини, всеки ден и да тичам в парка, за да се грижа за здравето си…
— С кого спеше по-често в началото на декември? — отрезви ме приятелката ми.
Едва не се задавих. Не исках да мисля за станалото.
— По-често ли? Най-ужасното е, че точно в края на ноември и чак до скъсването с Денис и двамата бяха страшно активни, като че ли ни влияеха някакви магнитни бури — раздразнено възкликнах аз.
— Добре, нямам нужда от подробности — изчерви се Динка.