Нейният оскъден личен живот се свеждаше до случаен секс, мимолетни връзки и постоянно очакване на ПП, в чието съществуване всъщност не вярваше. Тя беше голяма жена и затова се досещаше, че мъжете (както и жените) имат непоправими недостатъци, които изключват възможността да получат званието Прекрасен Принц.
И така, тя предпочете да зареже темата за интензитета на личния ми живот.
— Дали не може да ме погледнат още веднъж на видеозона? — предложих аз — Може да ни кажат на кого прилича.
— Глупачке, там не се различава нищо. Вижда се броят на пръстите и бие ли сърцето.
Аз изтръпнах.
— Сърцето ли? То бие ли вече? Лъжеш!
— Какво ти става? Плодът ти е на девет седмици! Всичко вече живее. Започвай да четеш списания за бременни — язвително каза приятелката ми.
— Какво ще правя? — плеснах с ръце аз. Защото до този момент единствената дума, която звънеше в главата ми беше „аборт". А сега, когато вярната Дудикова ми съобщи, че на моето (между другото първо в живота ми) детенце му бие сърчицето, тази дума (аборт) започна да изчезва, отвя я вятърът.
— Може да се направи ДИК тест. Искаш ли? — внимателно се поинтересува тя.
— ДНК ли? Може ли? — зарадвах се аз.
— Ще трябва да се вземат малко околоплодни води, а Костя по някакъв повод да даде кръв.
— Интересно как си го представяш? — не разбрах аз. — Връщам се вкъщи, поднасям му вечеря и му казвам: „Скъпи, няма ли да ми дадеш малко кръв. Превърнах се във вампир
— Защо? — разгорещи се Динка. — И без това ще му направим изследвания като баща. Ще се договоря едновременно да се направи и ДНК тест. Лошото е, че е опасен за плода.
— Какво значи опасен? — моментално се озъбих аз. Изведнъж ме завладяха инстинкти, за които дори не предполагах, че съществуват. Абсолютно нелогично почувствах, че малкото нещо вътре в мен е най-важното, най-непонятното и най-уникалното нещо, което съществува на този свят.
— Ами има известна опасност. Все пак се прониква в околоплодните води — подробно ми поясни Дина.
Аз не разбрах нищо. Но това беше без значение.
— Ще го боли ли?
— Кого? — за малко да се задави приятелката ми.
— Бебето.
— То няма да разбере нищо.
— Нали каза, че сърцето му бие? — разочаровах се аз.
— Бие — потвърди Динка, но няма да разбере нищо.
— Не, не е така. А дори и да направя тест? Какво?
— Как какво? — раздразни се Динка. Ще имаш яснота.
— Е и? И какво ще правя с тая яснота? — инатях се аз.
— Ами ако детето е на Костя, всичко ще е наред и…
— А ако не е? Ако не е на Костя?
— Тогава ще можеш да направиш аборт. Макар че вече е малко късно — размишляваше на глас Динка. — Слушай, ти не се ли притесни, като не ти дойде цикълът? Това е върхът на безхаберието!
— Той май че ми дойде. Поне така ми се стори. Със сигурност имаше нещо. А аборт няма да правя в никакъв случай — заявих аз. — В никакъв.
— Сериозно? — ококори се Дудикова. — Ясно! Побъркала си се! Ало! Живееш под наем, не си сигурна, че детето е от мъжа ти!
— И какво? — заинатих се аз. — Няма да правя никакви тестове! Никакви!
— Тогава се приготви за дълга и тежка обсада — ядоса се Динка.
— Не знам какво да правя — разревах се аз и разгоних всички посетители наоколо.
Какво ми дойде до главата?! Казват, че съществува такова явление, нарича се ехо от войната. Уж всичко е свършено, а последствията продължават да ни застигат. В гората някой намира землянка с телата на войници. Децата си играят с гилзи от снаряди, а понякога дори намират истински гранати лимонки. Някой се натъква на забравена мина или пък никой не е знаел, че е там. Моят случай беше точно такъв. Аз се натъкнах на мина, която бях забравила през дългите години, в които ползвах таблетки и други контрацептивни средства.
— Слушай, защо не си кажем, че е на Костя и толкова! — мислеше рационално Динка. Лицето й се проясни, стана очевидно, че вътрешното й аз се е договорило с властите.
— Да бе! — хлипах аз. Живея с Костя пет години и нищо. Нито веднъж, а с Денис прекарах половин година. И си мислиш, че е от Костя?!
— Няма значение какво си мисля аз — строго уточни тя. — Важно е какво си мислиш ти. И той. Важното е вие двамата да сте сигурни, че това е вашето дете. Особено той.
— О, Господи! — възкликнах аз и продължих да рева.
— Вземи се в ръце! Денис не е нито негър на преклонна възраст, нито пък е волен калмик[18]. Не прилича и на китаец. Така че детето със сигурност ще бъде от европеидната раса. Ако не прилича на Костя, ще кажеш, че се е метнало на дядо ти. Него никой не го е виждал.
— Да, по принцип… — вяло се съгласих аз.