— Ще намеря къде — уверих Константин.
Разбира се, че се надявах, че ще се сети и ще ми каже: „Никаква Дудикова", но той ми подхвърли едно равнодушно: „Както искаш", сложи си маратонките и излезе. Определено имаше нужда от таймаут, вероятно с продължителност цял един живот.
Аз пък ако се съди по състоянието на нервната ми система, имах нужда от огромно количество тестени изделия и от пауза. След като събрах цялата си воля, се обадих на Дудикова, която, както и предполагах, беше пред припадък и започна да крещи и да ми се кара.
— Как можа? Как е възможно да си такава глупачка?!
— Станалото — станало. Не се приемат повече залози — уморено се усмихнах аз. — И знаеш ли, наистина страшно ми олекна.
— Разбира се! — възмути се тя. — Затова пък на мен ми стана значително по-тежко.
— Няма ли да ме приемеш? — изплаших се аз. — В плановете ми изобщо не влизаше предателство от страна на Дудикова.
— Какви ги говориш? Да не съм някой изверг? Тази почетна роля я остави за своя Константин — заяде се тя.
Да, няма какво да се каже, двамата с Костя много се обичаха.
— Остави го на мира, на него и без това не му е леко.
— Ох, горкичкият, научил е за изневярата на жена си, като че ли не е знаел — продължи да се заяжда тя. — И защо той не се махне от жилището ви? Защо трябва да си ходиш ти?
— Защото без теб няма да мога да се справя — устните ми отново се разтрепериха. — Ако и ти ме изоставиш, няма да родя и ще умра. Пък и без това нямам с какво да живея сама.
— Спирай с цирковете! — веднага пое командването Динка. След час вече беше вкъщи и ми помагаше да си събера багажа.
И така, направих всички глупости, които можах. Динка беше моят генерал и лично и по собствено усмотрение командваше нелепия парад на бременната войска. Тъй като аз, така да се каже, бях играла с ръка, получих червен картон и бях временно отстранена от игра.
ТРЕТА ЧАСТ
ПРОСТИ РАДОСТИ
ГЛАВА 1
Ако изнасилването е неизбежно, отпуснете се и се опитайте да се насладите
Няколко часа, след като напуснах дома си, осъзнах целия ужас на положението, в което изпаднах. Отначало си мислех, че не е чак толкова лошо. Е, все пак не беше и хубаво, защото страдах от неочакваната развръзка на брачните си отношения. По-късно обаче не бях в състояние да се примиря с новото си положение и ридаех непрестанно.
— Спри да виеш, че съседите ще се обадят на някоя организация за защита на животните — сърдито ми каза Динка, след като изслуша воплите ми за проваления ми живот.
— Смешно ли ти е? — хлипах аз. — А аз изживявам истинска трагедия.
— Началото на твоята трагедия е отпреди трийсет и две години — намуси се Дудикова.
— Това пък защо? — с недоверие попитах аз, като прекъснах за малко сърцераздирателния си плач.
— Защото тогава Господ ти е дал тоя пилешки мозък — размаха ръце приятелката ми. — Изисква се неимоверен талант, та да устроиш такъв цирк точно преди раждане. И поне да беше го обмислила. Какво ще правиш, как ще живееш…
— Ама аз…
— Ти предпочете първо да отсечеш главата, а след това да ми я връчиш. Само че аз не разполагам с големи запаси жива вода — мърмореше тя.
— Положението не е толкова страшно — плахо се обадих аз. — Ще родя и все някак ще изляза от тази ситуация. Пък може Костя да си ме прибере…
— Наистина ли си такава глупачка или само се правиш?
— Правя се — кимнах аз с готовност. Какво толкова?
— Сериозно ли мислиш, че след такова представление ще се върне при теб?
— Да. Защото го обичам — поясних аз. На мен не ми се виждаше невъзможно.
Ще поживее без мен и ще разбере колко много съм значела за него. Ще ми прости и ще си ме прибере обратно.
— В крайна сметка от пет години не живее сам.
— А не ти ли е минавало през ума, че за такъв симпатичен самотен млад мъж с хубава работа ще се натрупа опашка от желаещи да разнообразят самотата му? — язвително уточни Дудикова.
— Не, не е — разстроих се аз. — Мислиш ли, че ще се натрупа? На мен той ми се струва съвсем обикновен. Е, за мен, разбира се, е ПП, но за останалите…
— Чуй ме, глупачке, казвам ти го като трийсетгодишна неомъжена жена, такива мъже като Костя — с приятна външност, без склонност към садомазохизъм и кръшкане, с дебитна карта, по която влиза заплата, не се търкалят под път и над път. Лично аз през последните пет години не съм срещнала нито един.
— Нито един? — ужасено ахнах аз.
Даа, положението на омъжена дама те кара да се отпуснеш. Когато не си в режим на постоянно търсене, ти се струва, че е пълно с мъже, а такава красавица като теб е длъжна да търпи недостатъците на мъжа си. Мислиш си, че с едно щракване на пръсти ще намериш десетина различни варианта на безкрайно щастие. Но от милосърдие и великодушие се въздържаш и оставаш с мъжа си.