— Как си?
— Чудесно.
Често ли ви се случва да чуете такъв отговор? Но не американизираният вариант, при който на лицето ни е закачена изкуствена усмивка I'm fine[26], а в очите ни се чете такава мъка, че само ако ги погледнеш, разбираш, че истината трябва да звучи като „ужасно зле". Срещали ли сте много хора, които действително да са страшно добре. Аз лично познавам само един такъв човек и това е Динка. Тя е единствената, която не унива, дори когато животът (любовта) й обърнат гръб.
— Имаш някакъв секрет, кажи какъв е? — питах я аз, още когато бяхме деца. На мен самата през цялото време ми се струваше, че никой не иска да дружи с мен или дори и да дружи, не е по същия начин като с красивото момиче от съседния клас. Или пък че парите ни дори и да не са малко, можеха да бъдат и повече. А Костя, който е изтъкан от достойнства, би могъл да ми обръща малко повече внимание. Само на Динка всичко й стигаше и й идваше точно навреме.
— Нямам секрети, просто се опитвам да искам точно това, което имам. И да не искам това, което така или иначе няма да получа.
— Какво имаш предвид? — опитвах се да схвана аз.
— Ами например, ако имам един-единствен женен любовник, с когото спя три пъти месечно, или ще си мечтая как ще си прекараме заедно в някой хотел в Подмосковието, или ще се тръшкам, че не съм омъжена, нямам деца, нито шансове за милионно наследство. В първия случай ще бъда напълно щастлива, тъй като мечтата ми ще се изпълни след един, два или три дни… А във втория мога веднага да се разрева от мъка.
— Ами ако изведнъж се появи ТОЙ? — философствах аз.
— Кой той? — с насмешка ме питаше тя.
— Ами ПП…
— ПП? Какво точно имаш предвид? Млад, но все пак с няколко години по-възрастен от мен. Красив и разведен (защото, ако на тези години не е женил нито веднъж, значи нещо не му е наред), с жилище, кола, вила, интересна работа, висока заплата. Да има сили вечер да се разхожда с мен на лунна светлина и да ме държи за ръката, вместо да гледа спортни предавания. Да няма отвратителна любяща майчица, която ще ме побърква и ще ме изяжда с парцалите, само и само да не посягам на синчето й. Към това трябва да добавим любовта му към децата, желанието му да ми прави подаръци дори и след десет години брачен живот. Необходимо е да бъде сексуално активен, да няма вредни навици като влечение към алкохола, към чуждите жени, към хазартните игри и към никотина. Освен това да не хърка и да не поддържа приятелски отношения с бившите си възлюбени, обяснявайки, че е интелигентен човек. Този ПП ли имаш предвид? — победно завърши тя.
— Предавам се. Такива не съществуват. Това е като кръстоска между носорог и акула, генетично е невъзможно — обречено вдигах ръце аз.
Динка се смееше:
— И тогава какви са шансовете ми за щастие? Едно към един милион. А така съм си щастлива три пъти месечно с женения си любовник. Предпочитам да бъда реалист.
— Какво? Искаш да кажеш, че щастливото семейство е утопия, така ли?
— Защо? Нека да видим как стоят нещата. За да създадеш семейство, е достатъчно да получиш само няколко от гореспоменатите съставки.
— А именно? — поинтересувах се аз.
— Ами, първо — мъж — усмихна се Динка.
— И само толкова?
— Трябва да има две ръце, два крака, и още някои неща, годни за употреба. Трябва да знае навреме да каже: „Да, мила, права си. Хайде да се оженим.". И това е всичко — разсмя се тя. — Между другото, ПП дори в такъв опростен вариант се срещат много рядко. Те са като албиносите.
— А как ще бъдеш щастлива с него?
— Много лесно. Няма да обръщаш внимание на хъркането му, ще трябва да заобичаш футбола и бирата, да се сприятелиш с бившите му гаджета, да свиеш сармите на майка му и все така до края на списъка. Единственото важно е отношението ти към света. А то зависи само от теб — направи извод Динка. Само че всички тия празни приказки изобщо не ми помогнаха да си променя отношението към света. Беше достатъчно малко да се разсея и веднага в главата ми нахлуваха коварни мисли за това, че животът ми можеше да се подреди по-добре и да бъде по-щастлив. В общи линии тревата можеше и да е по-зелена. И ето че в живота ми настъпи момент, когато разбрах колко щастлива и безгрижна съм била.