След като е така, трябваше да придобия ново отношение към всичко. Отношение на голям отговорен човек, който държи в ръцете си освен собствената си съдба, съдбата на миниатюрния, прекрасен и въпреки съмненията ми тъмноок Константин. Претеглено и добре обмислено. Например да не допускам вкъщи да свърши алкохолът в най-неподходящия момент. Къде се е чуло и видяло две големи умни жени да не могат да намерят вкъщи капка алкохол, който им е толкова необходим, за да се освободят от стреса и да вземат въпросните обмислени и отговорни решения? В онзи ден, когато искрено скърбях за изминалия период от живота си, период, в който имах и прекрасен принц, и прекрасна сватба, и хепиенд, стигнах чак до „Горни поля", спирка доста отдалечена от Марино. Там имаше голям магазин, в който, след като се успокоих, избрах три различни бутилки алкохол, за да можем двете с Динка да си тъгуваме и да философстваме безпроблемно. Първо попълних запасите от любимото ни мартини, като замених сладникавото романтично бианко със суровото реалистично екстра драй. Сега не беше моментът да се пият сладки питиета. После, след кратък размисъл, сложих в количката и бутилка с арменски коняк, за да можем да решаваме и най-трудните въпроси. И накрая — бутилка червено чилийско вино. Аз бих купила грузинско, но по някакви причини продажбата му беше забранена в нашите магазини.
— Добра комбинация — усмихна се касиерката. В магазина почти нямаше хора, тя очевидно скучаеше и нямаше нищо против да си поговори с някого. — Няма ли да си вземете и нещо за мезе.
— Положението е такова, че ще се кара без мезе. — отговорих й аз и я погледнах сериозно. Макар че всъщност просто не бях сигурна дали парите по многострадалната ми карта, на която си получавах майчинските, ще стигнат за мезе.
— Вземете си поне чипс — весело ми предложи касиерката.
— Не, политическата нестабилност изисква да бъдем нащрек.
— Не ми говорете — въздъхна касиерката. — Картата ви е отхвърлена.
— Нима? — натъжих се аз. — Толкова ли малко пари са ми останали? Опитайте без виното, моля.
— Не, пак не стигат. Да махна ли и коняка?
— Не, само не коняка — отговорих сурово аз. — Ако не си купя коняк, няма да изкарам до утре.
— Става — радостно се усмихна момичето. — Стигат Ви само за коняка.
— Дали да не взема още един? — замислих се аз. — Или пък направо водка?
— Какво решихте, ще вземете ли още един коняк? — леко смутена от дилемата ми, уточни продавачката. — Мога да се опитам да маркирам два наведнъж.
— Недейте. Ще се наложи да се задоволя с един. Дошли са тежки времена.
— Какво Ви се е случило? — се поинтересува продавачката, докато чакаше да излезе бележката.
Аз се замислих. Наистина, какво се беше случило?
— Разделих се с мъжа си. И това е всичко. А освен това не знам от какво ще живея — добавих аз.
— Такива неща се случват на всички — разочаровано реагира продавачката.
Разбрах, че тя очакваше някаква пикантерия от сорта на: „Приятелката ми роди негърче" или „Свекърва ми я изнасилиха извънземни и сега може да чете мисли."
— Освен това приятелката ми роди негърче. И загуби шейсет хиляди долара, двайсет, от които — чужди — добавих аз, за да зарадвам касиерката. Тя се усмихна с недоверие и ми подаде бележката за подпис. Аз я подписах и си тръгнах. Догони ме въпросът й:
— Наистина ли роди негърче?
— Разбира се, че наистина — кимнах аз, като се обърнах леко към нея, без да спирам да вървя. Гледай ти, а историята за шейсетте хиляди долара не й направи впечатление.
Това хората сме удивителни създания. Точно това казах на Динка, когато се прибрах вкъщи. Динка прихна, като видя за какво съм похарчила последните си жалки спестявания и потри ръце.
— Ако знаех за какво си тръгнала, щях много по-рано да те изгоня от вкъщи — увери ме тя.
— Ще трябва само първо да нахраня Константин, за да не му се налага да опитва поне коняк.
— В умерени дози конякът подобрява кръвообращението и съня — усмихна се Динка, докато кърмех сина си.
Ако някой ни гледаше отстрани, щеше да реши, че всичко ни е наред. Но изобщо не можеше да се каже, че веднага съм забравила всичко и съм хукнала напред, подскачайки и берейки теменужки. Защото, както и да се шегувахме, онази вечер изпихме целия коняк до дъно. Както и патрончето водка, което Дина купи от близкия павилион толкова късно, че дори не помня в колко часа. Друго може и да не умеем, но знаехме да пием, както от радост, така и от мъка.
„Ще се справим" убеждавахме се една друга, докато карахме Костя да пие изкуствено мляко от шише. Той мрънкаше недоволно и се опитваше да се измъкне. Но не му се удаде.