— Край! Повече не мога така! — развика се тя, когато след неочаквано позвъняване на вратата имахме удоволствието да се срещнем лице в лице с познатия й от банката, чийто любовен плам беше угаснал.
— Ще ми върнеш всичко! Боклук!
— Ти самият не си стока! Не разбираш ли, че в момента не мога да направя нищо!
— Изобщо не ми… — пръскаше слюнка той. — И за детето си ме излъгала!
— Аз ли? Аз ли съм те излъгала? — неочаквано дори за мен изпъчи гърди Динка. — Това какво е? Не е ли дете?
— Това не е твое дете — сочейки с пръст Костя, пелтечеше банкерчето.
Трябва да призная, че когато го видях на живо, останах леко учудена от вкуса на Динка. Този пълничък, обсипан с лунички, рошав рижав бюргер изобщо не приличаше на романтичен любовник. Но, както се казва, всеки си има свой вкус. А сега тоя смешен Дон Жуан гледаше заплашително побеснялата, риеща с копито Дудикова и отблъскваше сина ми.
— Да, не съм го раждала, макар че и това зависи от гледната точка, защото, когато това момченце се появи на бял свят, майка му — и тя ме посочи — се въргаляше в безсъзнание. Така че аз първа срещнах новия човек на пътя му в нашия свят.
— А? — тъпо реагира банкерчето.
— „Б"! — очите на Динка блеснаха победоносно. — И тъй като поредният представител на силния (майтап) пол остави това мъниче без средства за препитание, цялата отговорност за него легна върху мен. Върху мен и само върху мен, защото, както можеш да забележиш, майка му е напълно безполезна.
— Но… — опитах се да се намеся аз.
— Недей да спориш. Знам, че правиш всичко по силите си, но както аз, така и ти разбираш, че без мен си загубена — настойчиво продължи Динка и ме погледна изразително в очите.
— Загубена съм — веднага се съгласих аз. И за всеки случай с накуцване се отправих към кухнята.
— И какво? — вече доста по-тихо попита банкерчето.
Динка изморено си избърса потта отчелото.
— Ами това, че аз се боря като прасе с тикви да опазя този нов мъж здрав и невредим и едновременно с това се чудя как да ти върна парите, а ти пристигаш тук да ме плашиш. Какво целиш? Така или иначе аз пари нямам.
— Никакви ли? — с едва прикрита надежда попита той.
— Вчера изпихме последните — обадих се аз от кухнята, макар че през последния месец почти не бяхме пили. Почти…
— И изобщо можеше да бъдеш по-снизходителен към жената, която ти се отдаваше толкова всеотдайно.
— Ама аз… всъщност нямах предвид… — изчерви се банкерчето.
— А трябваше да имаш предвид. Отбележи, че отношението ми към теб беше абсолютно безкористно. И с нищо, нито с дума, нито с намек не съм те компрометирала пред жена ти.
— Да, но тя знае за кредита! — примоли се банкерчето. Виждаше се, че яростта му е утихнала.
— И какво от това? Нали ти си го теглил. За мен не знае нищо. И няма да научи, освен ако не ме притиснеш до стената — Динка реши да използва (само веднъж) удар под кръста.
— Какво да й кажа?
— Кажи й, че си загубил парите на борсата. Че компетентни хора са те посъветвали да купиш акции от компания, която вече не съществува, а ти, горкичкият, си им повярвал. Измисли нещо. Излъжи я! И спри да ме тормозиш!
— Да бе! А парите на банката трябва да ги връщам аз! — възмути се той.
— Бива ли да си толкова стиснат? Нали виждаш, че гледаме бебе. Дай ми малко време и ще ти върна всичко. Съгласен ли си? — Динка набързо го избута в коридора.
— Страшна работа — възкликнах аз, когато вратата се затвори след банкера. — Ама и тебе си те бива.
— Бива си ме. Готова съм на всичко, за да го разкарам — въздъхна Динка. — Но трябва да сме наясно, че тоя спектакъл няма да минава още дълго.
— Защо?
— Защото защо… Подписала съм му разписка за парите. Според нея вземам от него пари назаем, които се задължавам да му върна. Но не веднага. Чак след половин година. Но той на всяка цена ще се обърне към адвокат. И ще ме пипне. Или по-точно ще пипне колата ми.
— И какво? — разстроих се аз. — Няма ли никакъв изход?
— Защо? Винаги има изход. Но сега според мен е моментът само за едно-единствено нещо.
— За какво? — полюбопитствах аз. Разбирах, че от това, което ще предприеме Динка, зависи и моят живот. Защото, макар и кризата да не беше глобална, хората бяха започнали да харчат много по-малко за почивки. А НН, за да не си предизвиква съдбата, беше затворил временно малкият ни дамски клуб на Ленинския хълм.
Разбрах го, когато картата ми не откликна по никакъв начин при опита да си изтегля майчинските за съответния месец. Оказа се, че обезщетение няма и няма да има. Никога.
— Как мислиш, дали вече ни се случиха всички възможни гадости, които можеха да ни се случат? — попита Динка.