— Мисля, че по-голямата част вече ни се случиха — казах аз, след като премислих добре, и изброих наум всичките ни беди.
— Сигурна ли си? А какво ще стане, ако тоя кретен се върне да ми вземе колата.
— Да, само това още не е станало — безпристрастно се съгласих аз.
— Ами ако ни увеличат наема, който и без това не е особено нисък?
— Това ще е голяма беда — пак кимнах аз. — Знаеш ли, май че си права, неприятностите изобщо не са свършили. И какво ще правим?
— Кажи ми, наистина ли обичаш толкова много тоя прашен, смърдящ и пълен със задръствания град? — нежно се поинтересува моята приятелка.
Разбрах, че наистина е настъпил краят, след като Дина възнамерява да напусне Москва. Москва — градът на мечтите й, въплъщението на всичките нейни (и мои) надежди и упования. Да я напусне, означаваше пълно и безусловно поражение. Капитулация. Означаваше да се остави на милостта на победителя. Беше ужасно, но какво друго можехме да направим. И аз се съгласих.
— Според мен тук е отвратително. С удоволствие бих прекарала зимата в по-подходящи условия.
— Някъде на морския бряг — мечтателно предложи Динка.
— Да, разбира се — нежно се усмихнах аз. — Казват, че по това време на годината на Хаваите е страхотно. Заминаваме ли?
— Иска ли питане? — плесна с ръце Динка. — Но първо ще трябва да навестим близките си. Не си ли съгласна?
— Съгласна съм — без сянка съмнение кимнах аз. И след като минахме през огън и вода, двете с Динка се оказахме на асфалта, нахвърляхме в колата й изключително разнообразните си и впечатляващи вещи и се отправихме по околовръстното към изхода за Горки. Оттам поехме към Купавна, Фрязино, Орехово-Зуево, Покров[29] и накрая след няколко часа, като оставихме зад гърба си на хълма, обградена от оголяла брезова гора, Леоновска църква, стигнахме до екологично чистите си родни места, а именно до Петльово.
ГЛАВА 5
Планетата Петльово
Случвало ли ви се е някога да започвате живота си отначало? На мен — често. Обикновено — от понеделник, макар че понякога съм отваряла новата страница и в сряда, и в петък или пък във всеки друг ден освен неделя. В понеделник обикновено започвам да правя гимнастика, старателно размахвам крака и ръце сутрин, докато някой спешен случай в работата не ми убие желанието да си съкращавам свещения сън с половин час. Също така започвах и диети. Имаше случай, когато се опитвах да ям само пилешко, сирена и червено вино. Това беше най-хубавата диета на света. Спазвах диетата от понеделник та чак до неделя, като наблягах най-вече на червеното вино, а в края на уикенда, когато, едва държейки се на краката си, гледах звездите от балкона, Костя ми каза, че отказва да живее с кльощава алкохоличка и че му се повдига при вида на пилешко.
— Пречиш ми да бъда идеална! — възмутих се аз.
— Но пък се опитвам да запазя прекрасните ястия със свинско, говеждо и гъби, както и печения на фурна френски омлет, които заради твоите прищевки изчезнаха от трапезата ни.
— Аз предпочитам храната — сложи край на новия ми живот съпругът ми.
В края на краищата слабеем, за да се харесаме на мъжете си и затова е глупаво да го правим, против волята им. Макар че лично аз слабеех заради себе си. Защото, когато бях млада, страшно обичах червено вино. А сега — в дните на самотната си зрялост (колко приятно е понякога човек да се съжали сам), предпочитам коняк. Ако трябва да продължа линиите на безкрайните си нови животи, трябва да кажа, че няколко пъти смятах да стана просветена, поради което прекарах няколко часа в медитация. Изпълнявах всички инструкции в книгите за просветление. Тоест, заемах съответната (между другото, много сложна) поза, палех ароматни клечки и свещи, изхвърлях всички мисли от главата си (това беше най-лесно от всичко) и задрямвах, слушайки от касетка звуци от природата. След известно време по най-естествен начин успявах да се просветля и да постигна ефекта на напълно празната глава. Превръщах се цялата в морски вълни, които плавно се движеха към брега, във вик на чайка, кръжаща самотно, търсейки риба… докато търпението на Константин не свърши.
— Ще те изпратя в лудница — най-сериозно ми обеща той. И там ще започне новият ти живот.
— Ти си най-земният, невъзвишен и бездуховен мъжкар, когото съм срещала — сърдито отговорих аз, докато с усилие се измъквах от дълбините на абсолютното блаженство. Но приех заплахата му сериозно и временно се отказах от медитациите.
Започвала съм начисто много пъти за дребни неща. Или решавах да стана истинска бизнес лейди, или пък се захващах да отглеждам цветя на балкона и няколко седмици се ровех в сандъчетата с цветя. Но всичките ми пориви замираха, преди да са успели съществено да променят живота ми. Странно е, че колкото и да се стремях към промени, не се получаваше нищо. А сега, когато повече от всичко исках постоянство и стабилност и не желаех никакви промени, новият живот се стовари върху мен с всички сили без никаква инициатива от моя страна.