— Мръсник — съгласих се аз. — Да ти го прехвърля ли?
— Прехвърли го — махна с ръка тя.
По-нататък според уговорката ни, аз се втурнах към масата и започнах като луда да удрям по клавишите на една стара пишеща машина, имитирайки работата на цял един отдел. На моменти аз удрях, мърморех нещо на висок глас и силно затварях една книга. Според мен се справях доста добре. Двете с Динка се спогледахме и на третия сигнал тя вдигна слушалката на втория апарат.
— Пьотр Исмаилович! На какво дължа честта. Не, дори и не съм си помисляла за дълга. В интерес на истината другата седмица смятах да ви се обадя да се разберем кога да Ви го върна… Какво? Да, разбира се, много съм добре. Да поговорим ли? Ами, казвайте. Ааа, трябва да се срещнем. Ами не знам… утре имам общо съвещание на всички отдели, след това отивам в банката. Не, вдругиден изобщо не мога. Четвъртък е, а всеки четвъртък правим специалните плащания. В петък? Ами не знам. Ще ви дам новия си мобилен телефон, обадете ми се в петък. Да, след дванайсет. Точно ще съм свършила с оперативката. Да, и на мен ми беше МНОГО приятно. Да, ще се видим.
— Бива си те! — ахнах аз.
Синчето ми се беше ококорило към нас от кошарката си. По време на разговора той спеше сладко. Но шумът, който вдигнах, когато започнах да имитирам шумовете на офиса, го събуди и той заплака.
— Бива си ме, да — кимна Динка. — Интересно какво ли ще ми каже в петък?
— Ати какво очакваш? — поинтересувах се аз.
— Какво очаквам? Честно ли?
— Ами на мен няма нужда да ми разказваш врели-некипели.
— Искам да ми направи предложение, на което да не мога да му откажа. Искам да се върна на старата си работа — промълви тя. — А сега… сега искам да пийна, да се освободя от стреса и да се отпусна. Нали разбираш, че такъв стрес е страшно вреден и влияе лошо на кармата.
— Аха — разсмях се аз. — Но пък, ако си допием коняка, кармата ни страшно ще се облагороди.
— Поне ще се дезинфектира — отговори ми Динка.
ГЛАВА 7
За умствените способности
Понякога изобщо не е необходимо да прибягваш до помощни средства, ако искаш да научиш бъдещето си. Такива като гледане на кафе, или на карти Таро или пък гадаене по символите на руните. Макар че, ако нямаш какво да правиш вечерта или пък имаш няколко подходящи приятелки и никаква културна програма, гледането е начин бързо и качествено да обедините душите си в единен порив. В порива на желанието да научите кога най-накрая животът ви ще се промени и ще се превърне във вашата мечта. В най-лошия случай поне ще пийнеш хубаво кафе в приятна компания. Но понякога отговорите на въпросите, които даже не си задавала, се крият в слънчевите лъчи, които пробиват небесната дъга по време на летен дъжд. И в теб самата, когато с цялото си същество почувстваш красотата и величието на живота, който те заобикаля. Когато очите ти намират прекрасното и неповторимото във всяко стъкълце, случайно отразило слънчево зайче. В живота има моменти, когато не ти се е случило нищо особено. Обективно погледнато, всичко си е същото, но ти… си различна. Вече не си мислиш, че с теб са се отнесли по-лошо, отколкото с някого другиго. Не ти се струва, че животът е пълна скука без никакви промени. И въобще не ти трябват вече никакви промени, защото изведнъж… Изведнъж всичко започва да ти изглежда толкова прекрасно, че ти се иска да пееш и да танцуваш от щастие. Господи, аз съм жива, млада и здрава! Благодаря! Имам син — най-страхотният син на света! Благодаря на Всевишния за това! Навън е топло и чувствам, че зад завоя ще стане нещо. Нещо прекрасно. Нещо удивително, което не очаквам и за което дори не съм мечтала.
И всичко, абсолютно всичко: мислите, чувствата, дори и походката ми, всичко е с възклицателен знак. И ако ви е познато това, за което говоря, ще разберете, че бях докосната от предчувствието за щастие. Именно тогава — в началото на лятото, когато сякаш не ставаше нищо особено, а Динка разиграваше опасната си и съмнителна шахматна партия, аз бях обхваната от трескаво усещане за щастие, което не се свързваше с нищо определено от типа на куфар с пари или конкретен човек, който да осигури бъдещото ми семейно благополучие. Бях погълната от потока на щастието, което съществува само по себе си без никакво логично обяснение. Може да се каже, че изведнъж се потопих в удивително състояние, при което не желаех нищо, защото душата ми беше изпълнена с небивал и съвършено непознат за мен възторг. Бях щастлива.
— Щастлива съм! Динка, толкова съм щастлива! — кълнях й се аз, биейки се в гърдите.