— Нищо лошо, надявам се.
Часовете се нижеха, настъпи вечер, а втора цистерна така и не докараха. Детринджър тръгна към земния кораб, отклони репортерите и поиска среща с Кетълман.
Ординарецът го въведе в каютата на полковника. Обзавеждането беше повече от скромно. Украсата се състоеше от предмети, предназначени да запечатат особено важни моменти от живота на обитателя — два реда медали блестяха върху подложка от черен бархет със солиден златен обков, един доберман пинчер се зъбеше от малка снимка. Най-впечатляваща бе изсушената човешка глава, трофей от обсадата на Тегусигалпа. Самият полковник, обут в шорти в цвят каки, правеше гимнастика, като стискаше с пръстите на ръцете и краката гумени топки.
— А, Детринджър! С какво мога да ви бъда полезен?
— Идвам да разбера защо спряхте доставката на гориво.
— Така ли? — Кетълман остави настрана топките и се отпусна в креслото. — Ще ви отговоря с въпрос. Детринджър, как успявате да поддържате радиовръзка без радиоапаратура?
— Кой е казал, че нямам радиоапаратура? — възмути се Детринджър.
— Първата цистерна я докара инженер Делгадо. Имаше заповед да огледа вашата кабина. Той докладва, че на кораба ви няма и следа от радиоапаратура. Инженер Делгадо е специалист в тази област.
— Чрез миниатюризация може да… — започна Детринджър.
— Да, да, всичко може. Но вие нямате нищо. Само като информация ще ви кажа, че докато се приближавахме до планетата водихме радиопредавания на най-различни честоти, но не засякохме сигнали.
— Мога да обясня — каза Детринджър уверено.
— Направете го.
— Много просто. Излъгах ви.
— Това е очевидно. Но нищо не обяснява.
— Разрешете да завърша. Ние, жителите на Ферланг, не по-малко от вас сме загрижени за безопасността си. Засега не знаем почти нищо конкретно за намеренията ви. Здравият разум диктува да казваме колкото може по-малко за себе си. Ако вие сте толкова лековерни и простодушни, та да повярвате на лъжата, че използваме за връзка толкова примитивно средство като радиото, това би ни дало преимущество, ако евентуално се срещнем при други обстоятелства.
— И как тогава поддържате връзка?
Детринджър като че ли се колебаеше дали да отговори.
— Мисля, че не е голяма беда, ако ви кажа. Рано или късно ще разберете, така че… Работата е там, че народът ми притежава телепатични способности.
— Телепатия? Твърдите, че можете да предавате и приемате мисли?
— Точно така.
Кетълман се втренчи в госта.
— Добре. Какво мисля в момента?
— Че аз съм лъжец.
— Вярно — потвърди полковникът.
— Но това е прекалено очевидно и не ми се наложи да чета мислите ви, за да го разбера. Трябва да ви кажа, че проявяваме своите способности само при общуването по между си. Не закачаме другите раси.
— Знаете ли какво? — произнесе Кетълман след кратко мълчание. — Продължавам да твърдя, че вие сте един гнусен лъжец.
— Разбира се — съгласи се Детринджър. — Обаче доколко сте уверен в това?
— Дяволски съм уверен — мрачно процеди полковникът.
— Дали е достатъчно? Имам предвид вашата безопасност. Ако казвам истината, вашите вчерашни подбуди да ми дадете гориво остават в сила. Съгласен ли сте?
Полковникът неохотно кимна.
— Но дори и да лъжа, от вашата помощ няма вреда. Вие ще измъкнете едно същество от сполетялата го беда, като ще направите свои длъжници и мен, и моите съотечественици. Напълно разумно начало за една дружба, нали? Ако отчетем, че и двата народа навлизат в космоса, скорошната среща е неизбежна.
— Да предположим. Но аз мога да ви зарежа тук, като по този начин отложа първия официален контакт, докато не се подготвим по-добре за него.
— Вярно е, че можете да отложите контакта — отбеляза Детринджър. — Но от друга страна, той може да се осъществи всеки момент. Сега имате уникалния шанс да го започнете удачно. Друг такъв случай едва ли ще се открие пред вас.
— Хмм — изкоментира Кетълман.
— Имате достатъчно основания да ми помогнете, дори и да лъжа. Не забравяйте, че не е изключено и да казвам истината. Тогава вашият отказ ще изглежда най-малкото крайно недружелюбен.
Полковникът нервно мереше с крачки тясната каюта. Обърна се рязко към Детринджър и каза с блеснал поглед:
— Прекалено сте ловък в споровете!
— Провървя ми. Логиката е на моя страна.
— Прав е за логиката — намеси се С-31.
— Я млъквай!
— Считам за свой дълг да отбележа този факт — не се предаваше компютърът.
Кетълман спря и разтърка слепоочията си.
— Детринджър, моля ви, идете си! Ще изпратя горивото.
— И няма да съжалявате — увери го гостът.
— Вече съжалявам. Моля ви, тръгвайте!