— Май ще ти видим сметката още сега, измамнико.
В тона му имаше въпросителна интонация, сякаш очакваше Костело да потвърди.
Костело обаче мълчеше.
Малъри мръдна леко глава. Устата му бе ужасно пресъхнала. Наблюдаваше очите на Ърно — сториха му се напрегнати.
— Някой те е измамил, балък такъв, но не съм аз.
Усмивката на Ърно стана още по-озъбена и той отметна назад глава. Пръстът на спусъка побеля.Тогава пред входната врата се чу шум и някой я отвори.
Влезе Ландри. Затвори с рязко движение на рамото вратата и се облегна на нея с драматично изражение на лицето. Беше пъхнал и двете ръце в страничните джобове на тънкото си черно палто. Под меката черна шапка очите му искряха с лукави пламъчета. Изглеждаше доволен. Отърка брадичка в белия копринен шал, небрежно увит около врата. Красивото му бледо лице сякаш бе изсечено от стара слонова кост.
Ърно отмести леко пистолета и зачака.
— На бас на хилядарка, че ти ще паднеш първи! — весело предложи Ландри.
Устните на Ърно потрепнаха под лъскавите му тънки мустачки. Два пистолета изгърмяха едновременно. Ландри се олюля като дърво, блъснато от внезапен порив на вятъра; четирийсет и пет милиметровият му пистолет изтрещя отново, заглушен донякъде от плата и от близостта до тялото му.
Малъри се хвърли зад бюрото, претърколи се и след миг се изправи, стиснал своя люгер, готов за стрелба. Но лицето на Ърно вече бе загубило всякакво изражение. Той бавно се свлече на пода; лекото му тяло сякаш падаше, увлечено от тежестта на пистолета в дясната ръка. Коленете му се подгънаха, докато падаше, и се плъзнаха напред по пода. Гърбът му се изви веднъж, после се отпусна.
Ландри извади лявата ръка от джоба на палтото и разпери пръсти, сякаш да бутне нещо. Бавно и с усилие извади големия автоматичен пистолет от другия джоб и го вдигна като на забавен каданс — сантиметър по сантиметър, едновременно завъртайки се на пети към скованата фигура на Костело. И отново натисна спусъка. Над рамото на Костело отхвръкна част от мазилката.
— По дяволите! — тихо изруга Ландри и се усмихна вяло. После очите му се извъртяха нагоре, пистолетът изпадна от безчувствените му пръсти и тупна на килима. Ландри се свлече надолу плавно и грациозно, коленичи, олюля се за миг, килна се леко настрани и се просна на пода почти без звук. Малъри погледна към Костело.
— Ама че си късметлия! — процеди той ядно през зъби.
Зумерът бръмчеше настойчиво. Три светлинки сияеха в червено на комутаторното табло. Съсухреното побеляло старче затвори уста и ченетата му щракнаха. Отвори сънливо очи и с мъка се изправи.
Малъри мина покрай него, извърнал глава настрани, прекоси бързо фоайето, излезе от блока, слезе по трите облицовани с мрамор стъпала, прекрачи тротоара и премина от другата страна на улицата. Шофьорът на Ландри вече бе включил двигателя. Малъри влетя на седалката до него задъхан и тресна вратата.
— Давай, бързо! — рязко нареди той. — Не карай по булеварда. След пет минути ченгетата ще бъдат тук!
Шофьорът го погледна и попита:
— Къде е Ландри?… Чух стрелба.
Малъри вдигна красноречиво люгера и студено отсече.
— Карай, скъпи!
Шофьорът включи на първа, натисна газта, зави стремглаво на първата пресечка, без да изпуска пистолета от полезрението си.
— Ландри отнесе малко олово. Мъртъв е — обяви Малъри, после пъхна дулото на люгера си под носа на шофьора. — Но не от моя пистолет. Помириши, приятелю. Не е стреляно с него!
— Исусе! — възкликна шофьорът с треперещ глас и отново взе поредния завой с безумна скорост, едва избягвайки бордюра.
Разсъмваше се.
— Реклама, скъпи. Просто реклама. Каквато и да е реклама е по-добре от никаква. Не знам дали ще ми подновят договора и вероятно ще имам нужда от допълнителна подкрепа — каза Ронда Фар.
Седеше в дълбок фотьойл в голяма дълга стая. Погледна Малъри лениво и безразлично с лилавосините си очи, протегна ръка към запотена чаша с уиски и отпи.
Помещението беше огромно. Подът бе покрит с китайски килими в меки цветове. Имаше много тиково дърво и червен лак. Златни рамки блестяха високо по стените, а таванът беше висок, с неопределен цвят като здрач в горещ ден. От грамадно радио в резбована дървена кутия се чуваха приглушени и нереални напеви.
Малъри сбърчи нос и хем изглеждаше развеселен, хем навъсен.
— Ти си една гадна интригантка. Не ми харесваш.
— Напротив, скъпи, харесвам ти — възрази Ронда Фар. — Луд си по мен.
Тя се усмихна и пъхна цигара в нефритенозелено цигаре, което бе в тон с нефртенозелената й пижама. После протегна красивата си ръка и натисна бутона на звънец, вграден в ниска маса от тиково дърво с инкрустиран седеф. Влезе икономът — мълчалив японец в бяло сако — и забърка нова порция уиски със сода.